Нейната песен…

DSC1395_rt


Гледай ме дълго…
Да запомниш всяка извивка
Всяка капка и блясък
Да се разтвориш в светлина
Дарил ме е създателя
С твърдост на метална отливка
Родена
Сред огнения плясък
Съживена
С целувката на слънце и вода

DSC1400_rt


Не мога да докосна лицето ти
Освен с капките, от вятъра понесени
Не мога да те хвана за ръка
Но ще ме носиш с тебе – като песен
И спомен за любов и красота…

/Flo, 07.2022/

“We All Write”: боички с дъх на водорасли

01_PICT6604_rt

Не, не, не съм за завиждане все още. Не съм там (ясно е къде е това там, сигурно няма втори такъв фар като Ахтополския). Но покрай необходимостта да седя повече вкъщи, да пиша отчет и одитни таблици, взе съвсем да ми личи, че морето ми е избило и от поричките. То е така – свърши се аромата на липи и следващия, който усещаш без изобщо да си там .. е дъх на водорасли.

02_PICT6536_rt

Това ме накара да поразровя архивите и се сетих, че не съм пуснала в целия им блясък графитите на Ахтопол отпреди 5 години. Нали с моя късмет пак попаднах тогава тъкмо след като графити-сборището “We All Write 2017” беше преминало и оцветило града.

02_PICT6690_rt

Все колоритни майстори от България и отвъд се бяха събрали да създадат това бижу. Целият град беше гъсто осеян с рисунки! Всякакви теми, големини, размах, цветове и техники, във всяко възможно кътче, вкл. кейовете! Първата ми изненада дойде от 140-ideas и техния “Рибар”, който замислено подръпваше мрежите си на стената на хубавата къща на леля Мария (там бяхме на квартира преди 14 години, аз още разцъквах Дейна с кеф).

04_PICT6540_rt

Основните монументални изпълнения се бяха плиснали по главния пешеходен маршрут по новите къщи на баирчето, откъдето всяка вечер дебнех залеза. И като се тръгне по пътечката, дъха ти спира на всяко от тези неща!… Девойката с пеликана (автор Tretze)

05_PICT6553_rt

“На море с октопод” и с Arsec & Erase…

06_PICT6556_rt

Малкият гмуркач – естествено че JahOne!!! Тогава, през 2017 изобщо не познавах почерка. Но сега вече, след няколко Граффопоста (ще им дойде времето и на тях…), вече познавам стила на художника. Няма друг, който така уникално да пресъздава мокра, блестяща, почти люспеста кожа! А и тия живи цветове!

07_PICT6569_rt

“Морякът” на Esteo:

08_PICT6571_rt

На стената на един супермаркет се мъдри паното “Гарваните” – съвместна творба на GLOW, Tretze и Corte Art Works. И да не знае човек имената им, не може да сбърка това птиче ОКО! И тук, и при пеликана… Tretze!

09_PICT6533_rt

Рисунки имаше и по скалите, и по сгради от кейовете… Това са “Мидите” на GLOW

10_PICT6676_rt

В интерес на истината, останаха за обработка графитите от стената покрай рибарския пристан. В София колите се пречкат като се снимат графити. Е, на морето – лодките ;) Ще им дойде времето (може да пусна втора част).

Продължаваме навътре из уличките. Едно също монументално творение на Pyrotechnix Crew, аз си го кръстих Момичето със сепията…

11_PICT6657_rt

Близо до улицата, която води към плажа, дрънкат шпаги и шпори – “Конниците” на Manolo Mesa…

12_PICT6543u

А това е сигурно най-любимият ми графит – Deep waters на Corte Art Works. Привечер, по залез, тази огромна рисунка излъчва такова невероятно сияние, че можех да стоя и да я съзерцавам с часове. Естествено, бяха се и постарали да са осветени графитите по възможно най-подходящ начин. Изобщо – чудо!

13_PICT6612u

Това пък е фрагмент от “Native Americans” на Trasher ART. За съжаление, пак коли… и нямам останалата част :(

14_PICT6763_rt

Пръснати тук и там по малките улички, надничат пъстро и слънчево изпод дланите на смокини, мустачки на диви лози или.. просто се съчетават прекрасно с екстериора (или интериора?) на специфичната градска среда на курорта. Отражението…

15_PICT6746_rt

… “Shark summer” на Lazy Eve.

16_PICT6748_rt

Желираните “Риби – чудовища” на Esteo… Ами на мен си ми приличат на желирани бонбони :roll:

17_PICT6749+59_sm

И още един творец, за когото през 2017 не бях чувала, но сега знам отлично къде са пръснати негови графити из София – Алекси Иванов. Още ще има да пиша за него – неподражаем, адски креативен, разпознаваем от километри! И много оригинално успява да съчетае елементите от сгради и фасади с рисунките си… “Водолазът”:

18_PICT6753_rt

И още две неща от него, които пак аз ги накръщавах… Кафе-експрес

19_PICT6755_rt

… и Майстор Сръчко

20_PICT6754_rt

И едно разгънато пано на SUNSHINERS & 140ideas, което оставям на фантазията на читателите да му дадат име ;)

21_pano_graffiti_03

Всеки ден зарязвах домочадието да спи и обикалях. По карта, разбира се! Хиляди благодарности на хората, които я бяха направили! Обикаляне, снимане с тая замаяна щастлива усмивка! Двойно щастлива – и като фотограф, и като човек, който е рисувал 7-8 години активно. Нямах насита да гледам, да търся детайли, които не съм видяла вчера или онзи ден… И най-вече всеки ден и светлината е различна.

23_PICT6694_rt

И пак виждам сега, че имам няколко изтървани, но … основното, неповторимото, атмосферата вярвам вече е тук – на сигурно място…

И да не мислите, че лодките са се отървали ;)

22_PICT6634_rtilook

Среща при фонтаните

01_DSC4172_rt

Пътувам към нас в някакво прашно возило, с тук-там отворени или липсващи стъкла, и ако имам късмет – с шофьор, който е наясно, че по линия 76 пътуват най-онеправданите и прегряли обитатели на столицата. Та, в случая нямам късмет с такъв водач, така че първа врата е плътно затворена. Гъделичкане по прасците ми напомня, че вадичките са се сляли и като ставам, ще трябва с финт в ханша да позабърша мокрите следи по седалката… Пот и мокри чадъри – две в едно, пикантен летен ден в центъра на София.

Как да не ти се прииска да си останеш постоянно там, на онова място, където пръските от централните глобуси остават като мана небесна по жадната кожа. Правят диаманти в косите, струйват звън в кръвта и усмивките.

02_DSC4156_rt

А пък и време такова едно! Тревата е зелена като през Май, нищо че Юли си гони сянката по напечените павета. И днес се вихрят къдели в гълъбовопера окраска. Ухае на озон. А някои са с колелета и колички. Ще се измъкват бързо като завали.

03_DSC4192_rt

Ветрилото се опитва да възстанови водния баланс. Не, от друго имам нужда – да отворя ей тази колекция свежи снимки. Издебнати в един топъл следобед, с шарено небе, отдалече. Така, че само аз да чувам ритъма и смисъла на пръските и репликите…

04_DSC4207_rt


- Трябваше да я вдигна тая коса!… Ся ще се измокри!
- А, що бе, екстра е! Тамън малката ще те гепи, докато и даваш шишето…

05_DSC4209_rt


- Еее, най-сетне! Що закъсня, бе, брат? Фанелката ли си глади?
- Е ми… фотосесия, пичове!

06_DSC4210_rt


- Донесе ли оная джаджа?
- Е, как! … Само да се сетя ся как се слагаше, че не ми е waterproof iPhon-a…
- Остана само пресни картофи… Добре, че взех тоя чадър, че за другия няма място…

07_DSC4218_rt


- Аре малко вляво!… Абе ваше ляво! Дръж така… Бетон сте!

08_DSC4219_rt


- Мнооо отдолу стана тоя кадър!
- Верно, ще стана…
- Абе, брат, мани ги тия ръце от там! Нема да ни бият дузпа, я?
- Земи млъкни и пусни .. дамите! Да минат!

09_DSC4213_rt


- Хм, селфистикчета,… батковци трета група детска градина! Я да ходя да видя гълъбите…

10_DSC4176_rt2


- Гълъбо, моя Гълъбо! Океаните за теб ще прекося!… Я, ко’й тва? Червей!??!

11_DSC4177_rt


- Ама чакай,.. има припев! Глей я как марширува, като морски пехотинец!

12_DSC4193_rt

Нямам насита! Вода, вода, настроение, слънце, пак вода и шляпане в дъжда! Дано само не се окаже, че са ми последните кадри с точно тази камера. Знам, че ще стискате палци ;)

Morio-Zen

01_graffities 2022.1091_rt

Изпревариха ме с нови попадения на Moriо (адмирациите са за Сан Антонио). Отново се убеждавам какво страхотно съчетание на графика и мисъл ни дава Morio. Не можеш да подминеш негов графит ей, така. Не е просто рисунка на стената. Тръгваш си … разчоплен някак. Разтворен, изваден от черупката си.

Някои до такава степен биват разчоплени мозъчно, че ги избива на послепис или разнопис на вече написаното…

02_graffities 2022.1088_rt

А в други случаи, преминаваш през цял катарзис, докато се опитваш да решиш “Какво е искал да каже авторът?”

03_graffities 2022.1105_rt

Нещо като дзен-графити…

“Някои са сериозни, други — направо непочтителни, а красотата на трети предизвиква размисъл. Някои могат да звучат озадачаващо – когато думите се използват не за изразяване на някаква идея, а като инструмент за посаждане на безсловесна истина, могат да се случат доста странни неща.” (Дейвид Шилър, “Дзен — джобен пътеводител“)

Ще ми е интересно да споделите – вие, които намирате минутка да наминете насам – как тълкувате последната картина?

Сладолед

12_pano_gelateria_01

Ухаят липи
Озон, мед и бързолет
Юни!… сладолед?

Юни

01_DSC3753_rt

Кога ходехме с ботуши и шапки, кога вече ни се иска да си свалим потния епидермис! Не знам, само на мен ли ми се струва, че сезоните тая година се надпреварват да изскачат от засада… Преди да сме се настроили, някак. Преди да се нарадваме на лалетата, долетяха ирисите!…

02_pDSC3679_rtcg

До онзи ден сняг, сега гледаме да сме по-близо до водичка…

03_pDSC3760_rt2cg

Извадихме сандалите, летните поли (които ни стават, де), шорти и без шорти! По парковете плъзнаха слънцежадни! :roll:

04_DSC3894_rtcg

Беборани засмяни се пуснаха по голи петички (ох, да ми падне някое… по-наблизо 😛)…

05_DSC3769_rt

А младите майки… по сламени шапки… :roll:

06_pDSC3763_rtcg

Сутрините са още свежи, следобедите – жарки! Мислите и усмивките – сребристо сини…

07_pDSC3777_rtcg

Дядовците – разсеяни! Каска – налична, колелото – вкъщи ;)

08_pDSC3768_rtcg

… а някои си карат и гонят гълъбите!

09_pDSC3774_rtcg

Привечер ухае на мед,.. на липи. Цъфнаха храсталаци, къпинаци и шипоци!

10_DSC3757_rt

А “Езерото на феите” никога не е било толкова наситено с живот, цветове и красота…

11_pDSC3920_rtcg

Юни!…

По щрихите на Morio

01_DSC1978_rt

Може да го срещнете най-ненадейно иззад някой ъгъл. Необикновен, уникален, злободневен. И някак небрежен в щрихите си, сякаш виждаш уголемена рисунка от ученическа тетрадка…

02_DSC_20220511_105500_rt

Read more »

Just lazy sunny afternoon

01_DSC3614_rt

Минаха матурите, слънцето напече, извадиха се фанелки и шорти. Някои хукнаха по купони… Други почнаха набези над магазини… Балове идат!
Read more »

Намигване

DSC3621_rt


Идва ден с омара
С лекота и сладост
С пух от тополи
С цвят на младост
Политнали надежди
И оня дъх на мед
А сред тревите с руси вежди
Намига Лятото и ближе сладолед…

Тест 2: рододендрони

01_DSC3529_rt

Към магнолии и рододендрони изпитвам някаква нечовешка страст! Не е точно педантичната страст на пчела-работничка или на пърхащо колибри, но пак е свързана с опиянение и благоговение пред тези създания.

02_DSC3533_rt

Read more »

Next Page »