Just lazy sunny afternoon

01_DSC3614_rt

Минаха матурите, слънцето напече, извадиха се фанелки и шорти. Някои хукнаха по купони… Други почнаха набези над магазини… Балове идат!

02_DSC3617_rt

Трети мислят за футбол или още повече – за някоя компютърна игра. Или как да издебнат съседчето и да го поканят на сладолед (без майка му).

03_DSC3618_rt

Още повече яхнаха колела и тротинетки. Харесвам тая мода, що не. Стига да не ми връхлитат, докато снимам на велоалеята.

04_DSC3652_rt

По-рано дошлите в парка вече ги е напекло… И гледат леко заканително.

05_DSC3657_rt

С първите жеги пуснаха пролетните принцеси! Тази може и лятна да е, с тая опашчица на русалка :)

06_DSC3658_rt

Принцесите едно време са ги учели да танцуват менует, да се хранят изискано (ако въобще…), и да яздят! Сегашните нахлупват каски и яхат мотори още преди да са напуснали втора група в детската градина.

07_DSC3659_rt

Важното е, че всичко им е в тон pink – и каската, и звънчето, и фанелката…

08_DSC3660_rt

… настроението най-вече ;)
Ама то си имаше реална причина! Коя принцеса ще понесе някакъв фръцльо с яркочервен мотор (и яркожълто по човката), да се прави на интересен, че може да паркира на заден!

С мотор всеки може! Я пробвай да паркираш мирна сянката си…

DSC3622_rt

“Водя те с почти две сенчести дължини, шефе! Спечелих си бисквитка!”

Намигване

DSC3621_rt


Идва ден с омара
С лекота и сладост
С пух от тополи
С цвят на младост
Политнали надежди
И оня дъх на мед
А сред тревите с руси вежди
Намига Лятото и ближе сладолед…

Тест 2: рододендрони

01_DSC3529_rt

Към магнолии и рододендрони изпитвам някаква нечовешка страст! Не е точно педантичната страст на пчела-работничка или на пърхащо колибри, но пак е свързана с опиянение и благоговение пред тези създания.

02_DSC3533_rt

Има нещо хипнотично в съвършената подредба на цветчетата, в подканящата извивка на тичинките…

03_DSC3537_rt

В предизвикателната лепкава повърхност и виртуозното разположение на листа и цветове, така че да покажат най-добре великолепието си…

04_DSC3536_rt

07_DSC3538_rt

На такъв ефирен и красив фон дори муха месарка стои като брошка. За съжаление, бомбусите още си вчесваха елеченцата, докато аз се надбягвах със слънцето…

06_DSC3517_rt2

Добре, че по-дребните, но не по малко чаровни азалии бяха много обилно наквасени от дъжда, та нямаше начин да бъдат пропуснати…

05_DSC3527_rt

08_DSC3579_rt

Гроздове, изящно потрепващи мустачки, като ята пеперуди, играещи си със светлината…

09_DSC3535_rt

А като се плисна от екрана ей това великолепие, вече бях напълно влюбена… в тези цветове и бокето! Кой ти гледа колко тежи и дали и как влиза в раницата! Любов е това…

10_DSC3528_rt

И този тест голямата бира превзе на абордаж, без да се запъне. Супер голяма изненада за мен (като се има предвид колко си обичам другата бира и си виках “Е, не може да е по-добър, ай ся!”). Да видим следващите дни дали ще ми дойдат на фокуса патки и водни кокошки! Пазете се пернати, крилати и космати, раирани и нефризирани, членестоноги и веслоноги създания! Идем! ;)

Голямата бира

01_DSC3416_rt

Решихме да съберем цялата серия бирени кенчета на Минолта. И как не – то няма ни едно калпаво кенче от тях! Та, днес сред много дъжд и локви, добавихме и голямата бира – Minolta AF 75-300mm F/4.5-5.6 “Big Beercan”.

Този пост е с първите ми опити да снимам с тая базука, като ми беше особено любопитно как ще се държи с максимално отворена апертура (в случая, почти всички снимки са на f 5.6). При фокуснo разстояние 75…

02_DSC3411_rt

… и при 300 мм.

03_DSC3412_rt

Солиден, тежък (поне в моите ръце идва малко в повече), но стабилен! Една идея ми е малко по-тъмен при максимален зум, в сравнение с обикновената бира (70-210/ f 4, мнооого любимо стъкло!), и се налага да намалявам скоростта при сравнително неидеални полеви условия.

04_DSC3415_rt

Което за моите трептящи ръчички си е живо изпитание. И въпреки, че пръстена за ръчен фокус е много тъничък (както на другата бира), понякога помага повече от автоматиката.

05_DSC3419_rt

06_DSC3421_rt

Пак добре, че дъждът спря, та да се пробвам в тежката артилерия – опити за макро. Минималното разстояние до обекта си е триково. Даваш назад, назад,… докато нагазиш в калта.

07_DSC3422_rt

Ама нали е за единия трендафил – жертваш се. А и няма някое опасно шарено насекомо, че да го целиш отдалеч :roll:

08_DSC3438_rt

A надалеч е по-леко! В очакване слънцето да блесне в локвите…

09_DSC3436_rt

И да се отворят глухарчета и паламиди :roll:

10_DSC3428_rt

А на ф 6.3 и баба знае! И на равномерния пейзаж на относително чиста броня на комшийската Тойота…

11_DSC3430_rt

Мисля, че… ще го бъде и този кен! Експериментите ще продължат! Заедно със сладката кражба на време… Част от което заминава незабележимо, с все по-разширяващите се балконски плантации. Но идва лятото – цветно, с дъх на озон, звук на гръмотевици, вкус на джин с тоник и дълъг ден с много светлина! :D

12

Из Шарколес

pano_borisova_01

… където и очите на еднорозите са зелени. И небето завижда на свежестта на листата на дъбовете. И дъждовете не разреждат боята, а я насищат още, и още!

pano_borisova_02

Преди да ги окосят…

01_DSC05273_as

Май! Обожаван, щур, вълшебен Май! Зелено е толкова безумно толкова, че ще ти се пръснат зениците!

02_DSC2818_rt

Набухнали в тревата, като ситни облачета, повдигат сякаш цялата повърхност. Толкова разнообразни, толкова уникално си е всяко едно… с различната степен, с която се е отдало на вятъра.

03_DSC3249_rt

Някои срамежливо пускат хвърчилка-две, да загатнат че са готови да залеят света – така несъвършен, окосен и опоскан откъм красота…

04_DSC2819_rt

Преди да ги покоси я порой или градушка, я безжалостна косачка, всяко едно е готово да се раздаде – бавничко, когато узреят семената. Не насила – когато си готов!

05_DSC2824_rt

Тогава можеш да събереш цялата си топлина за онова утре, което е чак след година. А дотогава съвършенството е тяхно.

06_DSC3246_rt

На пръсти

DSC2629_rtbw


Бяло, по-бяло,.. сняг, от пряспата изригнал
Още по-бял облакът! В памука захарта
Окото на бик – излетял на корида
Пръстите! На ръба на пропастта

Преждата, която баба е запрела
Очакване за лято… морска пяна!
Остава само сива мантинела
Разделяща – тревогата от бляна

DSC2636_rtbw

Retro Еvergreen

01_tv tower 2016.01_rt_sketch

Имаше една приказка, че момичетата и на 13 и на 53 години искат да изглеждат като на 25. С момчетата не знам дали е така, но с тях сякаш годините по-лесно се спогаждат. Затова, без никакви угризения и днес мога да честитя трупването на още един пласт боя, завършването на още един цикъл по спиралата и поемането на следващата пътечка между предизвикателствата… на NeeAnn, Сан Антонио и Сър Owain Ddantgwyn!

Честит да си, Рожденико! Да си жив и здрав! :* Покрай рождения ти ден все се замислям с какво ли още може да ме изненадаш като погледна в Галерията. Успяваш да го направиш, както винаги. Все още!
Read more »

Цветно за Великден

01_DSC2446_rtcg

Всяка година си казвам, че ще е по-различно. А то пак си е такова – забързано цветно. Напоследък все пролетта закъснява, все я чакаме, все броим градусите, прибираме предварително палтата, пък после… Леле! Снегът ще затрупа магнолиите!

02_DSC2380_rt

Read more »

Тийн-чоку

01_DSC2089_rt

По това време, преди 14 години, се опитвах да си сваля адреналина, който трима души успяха да поддържат в пред-и-пост-Везувийно състояние през целия ден. Незабравим Първи април 2008 година! Оттогава досега през какви ли приказки, поеми, песни и пътеписи не минахме. Заедно със скъпата ми Шепа светлина.
Read more »

Next Page »