140-ideas + една от мен

01_DSC0399_rt

Забелязали ли сте, че ако ви се наложи да променяте дневния си тертип или рутинните движения в пространството (напр. придвижванията по софийските автобусни трасета), винаги е имало защо. Винаги рано или късно разбираш, че закономерните случайности са те извели на точно тая отсечка с някаква цел (едва ли само да те навали дъжда или да се пробваш в цветистите семейни пожелания към шофьорите). Ако пък я пропуснеш, със сигурност съдбата ще намери начин да ти извърти калния номер пак, само и само да подчертае нещо, което до този момент е оставало ненарисувано.

06_DSC0405_rt

Рисуване ли казах?…

02_DSC0416_rt

Моя стара, стара страст! Започва от предучилищна възраст, когато обичах да драскам по всяко свободно листче. С молив, химикалки, особено много – пастели и акварел. В първи клас нарисувах портрет на бабата на Бранимира (една моя съученичка) в полето на вестник “Работническо дело”. Това беше повратният момент, в който родителите ми се спогледаха и решиха, че трябва да се заема сериозно с рисуване. И се почнаха едни курсове, та 7-8 години. Обожавах боичките, особено акварела. И досега си спомням упражнението, което Йоана (нашата чаровна учителка) ни даваше – на лист кадастрон да изрисуваме към 20тина ябълки, започващи от най-студената до най-топлата. Приказни моменти! После, обаче, ме подхвана с молива и падна едно драскане на светлосенки, до посивяване и до мазоли в основата на китката (постоянно награфитена). Минахме за малко през маслените бои, от които ми е останал полъх на магическо докосване. Та чак до едно огромно платно – 2 х 2 м – в градската градина, на което трябваше да изрисувам една композиция с макове. Имахме представяне на школата по рисуване по случай фестивала на политическата песен “Ален мак”. Е, който не е пробвал, не знае колко е трудно всъщност :roll: . Не пеенето на политически песни, рисуването на голямо пано. В края на приключението бях така омазана в червено, като че съм правила сърдечна операция на мамут.

Винаги си спомням за този случай, когато видя някой майсторски направен графит. Обожавам го този дял от Изкуството и не само, защото съвсем леко съм се докоснала до трудното, да разположиш идеите си в едно такова голямо пространство. Удивлява ме финеса, дълбочината, пъстротата, играта на светлини и сенки, обема, който “диша” в тези рисунки.

03_Pano_all_sm

А в това особено добри са момчетата от графити-бандата “One for all ideas” (140-ideas). Пак така се случи преди седмица, че се наложи да сменям автобуси. Като слязох и това великолепие грейна срещу мен, а аз… точно тогава си бях с апарата, как да не благославяш съдбата или мадър нейчър, че не те е забравила в закачките си! Паното е разположено по една от извивките на подлеза на бул. България и “Иван Евстратиев Гешов”. Събира в едно цялата хорска пъстрота на Града. Нашия град – многолик и преплетен, както хората и техните съдби, преживявания и емоции. Цветно и усмихващо, с мисъл да прави точно това – да топли и да радва хората.

Общо взето всички графити на тези момчета се отличават с подчертана обшествено ориентирана линия и майсторски финес. Те са рисували за каузи и проекти на Зелени Балкани, за запазване на брадатия лешояд, за царския орел (снимката е заимствана от галерията на Сан Антонио):

04_Nick_01

Техни са рисунките и по стените на една книжарница на ул. Иван Вазов (пак снимка на S.A.):

04_Nick_02

Това е може би първата тяхна рисунка, която ме зашемети като я видях наживо в Ахтопол – “Рибарят”:

04_PICT6540u

А това е част от проекта им “LEAVES”, който пак е ориентиран към проблемите, свързани с опазване на природата, на безценната ни и невъзобновима флора и фауна. Щракнах го съвсем случайно от прозореца на колата, докато преминавахме през Велико Търново на път за морето. Разпознаваеми от раз!

05_DSC08419_rt

С тези кадри и графитите на 140-ideas стартирам една нова рубрика в блога – “Боя и графити“. За около 15 години обикаляне, стрийтване, денем и нощем, двамата с Древния сме събрали доста богата колекция от графити. Повечето са вече показани в неговата галерия и в моя албум в 23hg. Но, тук мисля да пускам снимки на графити максимално близо до техния първоначален вид, т.е. изчистени от всякаки вандалски опити да ги загрозят и надраскат, както и от следите на времето, олющена боя и т.н.. Да видим, ще ми стигне ли моето време и търпение, но в едно съм сигурна, че си заслужава! ;)

graffities 2009.0006_rt

…и след дезинфекция :roll:

graffities 2009.0006_rt_clean

Освен уличното изкуство, мисля да вложа малко закачки и в думата “графит”, пускайки от време на време и някои мои рисунки, за пълнеж и разнообразие. Те са предимно графика и със сигурност ще съдържат следи от нАучна илюстрация. Но надявам се никой да не протестира от това, че ще научи каква е формата на пенисите на тениите или как точно се закрепват към червото. Nice, a? :lol:

Жълтици

04_DSC0256_rt


Не се скъпи, Есен!
Пусни ме още седмица поне
Плащам в злато
В щурча песен
Докато морето слезе
От палавите рамене…

New Life

03_DSC09707_rt

Като че ли началото на есента не е точното време да се сещаме за ново начало. Сенките се удължават, сутрините стават хрупкаво-хладни, а прозорците се затварят нощем и оставят последните представления на щурците без публика. Следобедите са окъпани в медена светлина, а целият квартал омайно ухае на печени чушки. От съндъчетата се подават четвърта и пета реколта летни цветя – с попрегорели от жегата листа, но възродени цветчета…

01_DSC09700_rt

02_DSC09702_rt

Натежават лозите, изрусели кичури замятат липи и тополи. А някъде там, дълбоко зад защитата на млади тъкани и спечени обвивки, се крие Новият живот. Обвит в надежда, загадъчен и непредвидим.

Семенца в купичката, колкото една капка. Орех – заровен от сойка, с ядка като младо мозъче, надяващо се птицата да е зле с паметта и напролет да пусне лист. Лъскави плодове от кестен, шептящи си уговорки, че никой няма да ги раздели, дори да се разпукне бодливата утроба, която ги е отгледала… Или спасени стръкчета, намерили нов дом…

04_DSC09716_rt

Нежност, кротко заспала в цевите и сега избуяла в кипналия хлорофил…

05_DSC09725_rt

Заспала обич, която пак е намерила шепата готова да ѝ върне топлината и уюта на почвата.

06_DSC09720_rt

Заруменяла младост, протягаща милиони власинки, пипалца, правещи първия си досег в новия свят, в друго време, на друго място, но пак под нежността на същото слънце.

07_DSC09723_rtgrn

Няма сезон, спасен от нашествието на новия живот. Когато и да дойде мига да се събуди, трябва да му се даде шанс. Лъч, по който да се ориентира. Ласка, която да му даде сили…

И радост – да посрещнеш слънцето в него, когато разцъфти.

08_DSC09712_rt

Морето…

01_DSC08492_rt

Върнах се… уж. И не съвсем! Странно нещо е това Морето. Толкова огромно, необятно, обсебващо. Втурва се в теб преди още да си го доближил. С прилива на всички детски спомени за плясъка и пяната на вълните, за аромата на водорасли, за приятното чегъртане на черупчици и камъчета под босите стъпала. И с писъците на чайките.

02_DSC08528_rt

Като го видиш ти иде цялото да го поемеш в себе си! Няма други такива мигове в живота с по-отворени сетива от тези, в които пристъпваш за прегръдка след дълга раздяла с любимия… И с Морето – най-любимото сред любимите.

03_pano_03_Balchik

Гледаш с душата си, слушаш с очи, уханията поемаш през кожата си, целия си мозък си му отдал. Нима можеш от раз да поемеш всички разцветки на това “синьо”. Всяка сутрин започваше с тази гледка. И час по час, докато си бях в стаята, излизах да видя как се е преоцветило. Кога смогва небесния художник да топне връхчето на четката и с небрежно мацване да добави зелено. Да пръсне златисто и да извае релеф и шарки по залез.

04_DSC08632_rt

Един единствен ден времето позволи на облаците да потанцуват над тази сцена. Да се огледат кипро във водите, да оплетат вятъра в крилата на гларусите, колкото да объркат урока по летене на малките. И за тях ще стане дума, че те пък са една отделна вселена – пернатите властелини!

05_pano_11

А когато маранята се изпружи по хълбок и разлее жарта над залива по пладне, морето се изпъва под нея, сивозеленикаво, металическо почти, сякаш да отблъсне горещината и задуха. Да спре водните капчици, устремили се към включване в кръговратния си бяг.

06_DSC09215_rt

Мислиш си, че всичко си запомнил? И че лесно ще можеш да си тръгнеш?! Ей, тъй, както рибарят оставя лодката за през нощта – добре завързана, сигурно закрепена, както са спомените ми за всички нюанси, аромати и усещания. Нищо общо няма, освен че са еднакво цветни и прекрасни и тази лодка, и другата до нея, и новите лъскави яхти, и старите коритца с очукана боя… Всичко е в мен и напира да струи през кожата ми. Свири в ушите ми, както вятъра в реите. Гъделичка притворените ми клепачи, когато се опитвам да заспя. Измества останалите мисли, хваща ги и ги размята като плавеи с всяка следваща вълна.

07_DSC08630_rt

Само морето може така да се раздаде. Всеки път да ми дава толкова много, да идва и остава с мен. И при следващата ни среща да е все така великодушно и любящо. С най-сладката, солената целувка. А аз си мислех, че съм се върнала… :)

За цветните заигравки

01_Pano_01_Barakovo

Когато се сдобих с Дейна, най-трудно ми беше да свикна със суровия формат на файловете. Ей, богу! Адски трудно ми беше, особено с Уф!raw. А тогава и някак браузерите за снимки не отваряха суровите файлове на минолтата (.mrw), та така години наред снимах в “raw + jpeg”. Големи папки с много снимки, от които триех доста, и пак оставаха… доста.

След това, Сан Антонио ме открехна на AfterShot и нещата тръгнаха вече в друга плоскост. Не от раз, да не си помислите, че един овен и мАке може лесно да се съгласи и да пропусне “Ти па ке ми каеш на мене!”. В началото настройките на AfterShot ми бяха чужди, после плъгините на гимпа (особено G’MIC) ми се струваше, че правят картинките прекалено ярки, безсрамно кристални и … някак изгладени. И така до ден днешен си ми остават някои съмнения.

DSC07241_as

Сега експериментирам(е) с RawTherapee. Много мощна програмка, с адски много настройки и възможности, гъвкавост, лекота и радост от експериментите. И само с ок. 600 стр ръководство, което се чете като романче :D Не, че съм го прочела цялото. Но когато имаме материал, ще разкажем за основните операции с това малко чудо за цветна терапия.

DSC08041_rt_nogmic

Сега в жегата, малко заигравки с HDR-плъгина на AfterShot, който дава възможност да си разцъкаш дори един кадър. Може да го разслои на три различни, с различна експозиция и да ги събере по разнообразни начини, в зависимост от настройките и … натюрела и настроенията на автора ;) За изкушените – RTFM в това видео (линк).

Enjoy :)

DSC08197_ashdr

DSC08287_ashdr

DSC08308_ashdr

Лятото

01_PICT6585_rtcg


Първи изгрев в розе
Първи поглед във синьо
Първо чисто небе
Палав ден като кино

02_DSC05843_rt

Първа хапка от диня
Слънчоглед, мараня
Първа зряла смокиня
И скорци в суетня

03_PICT6594_rtcg

Първа печена чушка!
Първа сол от море
Пак си млад!
Пак си пушка!
Просто лято
с очи на дете

04_PICT1517u

Някои остаряват като катедрали
Други като галоши
Трети изобщо не остаряват – Феите!
Срещу бръчки – прашец от пеперудени крилца
Червилце, руж – топнат пръстче в изгрева
Слънцето им е в косите
И в душите – Лято!

Честита да си, Систър! :*

В лятната есен

01_DSC08046_rtbw

До един момент в живота не усещаш границите. Кога си прекосил от пубертета в невръстната младост. Кога от нея си прескочил в оня ярък и бурен цъфтеж, който би трябвало трайно да е оставил следи и да те зарежда. Или когато от този етап пък си преминал плавно в зрялата осъзнатост на късната младост, когато мислиш повече за детето, отколкото за себе си. Във всички тези преходи сякаш виждаш границата, когато си вече отвъд… Поглеждаш назад и си викаш “Кога успях да я премина? Ама … какво пък, не е толкова зле…”.

До едно време. До една граница. Тази, в която трябва да замениш младост със старост. Зрелостта е някак само да омекоти прехода. И докато се щураш в опити да повярваш, че този blur би могъл да го продължиш с години, в един момент… фокусът се избистря безмилостно.

02_PICT2907ubw2

И не си отвъд! Границата се очертава пред теб – кристално ясно, до последния милиметър бръчица. С контур, остър като болката в кръста със ставането сутрин. С безмилостната яснота на числата (години, мерки, теглилки). С повтарящия се алгоритъм при още едно нещо, и още едно…, което си могъл, а вече не можеш да направиш. С преместването на дрешки в другия гардероб, оня… останал зад предишните граници.

Как се преживява това? Как успяват хората да излязат от мъглата, да прескочат тази граница и да се запазят. Усещам, че вървя натам, а всичкото ми съдържимо се дърпа назад. Кога ще мога да пристъпя омиротворена и да кажа, вече отвъд, че емоционално и физически съм съхранила хармонията в себе си. Трябва ли да се откажа от всичко любимо, да пусна любовта да си иде в спомените? Кой може да ми помогне… Идеи някакви? Някой…

BW след дъжда

DSC05603_asbw

Искам и аз да мога така! След дъжда да вдигна глава, да поема резлива, дълга глътка, пълна с чистота и аромат. Да поема всички цветове в една капка.

DSC07584_asgrnbw

Всички движения на облаците, всяко трепване на тревите, всеки стон, недоловим за останалия свят, с който капките се приплъзват между власинките на маковете…

DSC07996_asbw

Искам и аз така – да мога да събера всеки стон на душата ми в капка. Зряла и фокусирана, готова да се откъсне и да ме лиши от толкова много емоции…

DSC08000_asbw

… и да разчисти пътя на следващите.
Искам го този пречистващ Дъжд!…

Цветно – по Графа

01_DSC07891_as

Преди петнайсетина години като снимах със сапунерката сякаш повече снимки правех по улиците. Някак, сега по-тежкарски (и като тегло!) го раздавам – докато се наглася, докато се настроя, докато се назландисам кой обектив да сложа. Явно човек трябва да си има и нещо малко, компактно за такива цели в чантата :roll: Ей, така, да обиколиш любими улички, да се порадваш на пролетта, плиснала се по хора, витрини, входове и магазинчета…

02_DSC07907_as

03_DSC07914_asv

“Графа” си остава една от най-любимите ми улици. И преди, с разкривените плочки, и сега – след прословутия и дълъг ремонт. Хубавото е, че махнаха перките. Аз изобщо не гледам в краката си, като ходя по улиците. Как да гледам там, като ще взема да изпусна някое съчетание на шарки с клонки…

04_DSC07904_as

… или паметна плоча, после да се похваля.

05_DSC07918_as

Сан Антонио е виновен! То вече за какво ли не е виновен се чудя. Но е виновен специално за това, че се научих да се нося по улиците така – от фасада на фасада – с вирнат обектив и брадичка. В търсене на живописен цвят, детайл, форма, балкон, орнаменти… Особено на старите къщи!

06_DSC07917_as

Понякога като се разхождам по улиците се чувствам все едно съм в галерия. Все едно разгръщам албум със снимки и се чудя, сега това тази къща ли е, която съм мяркала из снимките му, или не прилича. Но най-често се чувствам сама откривател и се радвам като дете просто на съчетанието на цветове и идеи.

07_DSC07923_as

Да, Графът е толкова пъстър! Накъдето и да се обърнеш, снимаш и снимаш, и все има какво още да се връщаш и да видиш. Защото току-виж си изтървал някое феерично изографисано ел-табло…

08_DSC07925_asv

Атмосфера има, дух, слънце, настроение, което те увлича. Спомени, усмивки, пъстри сергии, пъстри хора, пъстри хрумки…

09_DSC07895_as

И особеното усещане за Пролет, много различно от онова, дето го имаш за даденост като се заровиш в тичинки и венчелистчета (Велин! ;) )! Усещаш я толкова различна и свежа, докато те размята вятъра, заедно с шаловете, чорапките в стройни редици, опаковка “Зрънчо” по трамвайната линия, листата на кленовете, листата в ръцете на забързана дама с висок ток и елегантно сакце. Докато се оглеждаш да видиш слънцето във витрините, после на снимките гадаеш чий образ си хванал в отражението. Докато хващаш откъснати фрази на пиещите кафе, на чакащите на спирката… Докато накрая не те грабне синевата да ти докаже, че пролетта просто си я носиш във вените. Само трябва да стъпиш на Улицата.

Ако можеха да говорят #5

01_DSC07640_as

Дъжделива пролет, хладна някаква такава. Ни е да се разхвърляш, ни е да си пуфтиш с полар всеки ден. Все повече заприличваме на луковици и всеки следобед половината ми люспи са в раницата. Има едни създания, обаче, за които времето е райско! Изобщо не бива да се заблуждавате, че са бавни и флегматични. Приказката “Докато го хвана … и се шмугна в храстите” е на 100% истина. Enjoy! ;)

02_DSC07628_as

“Е, как може да се гризе така безогледно! Оставил ми е само проводяща тъкан! Съ-се-ди!”

03_DSC07631_as

“Добре, че тренирах за височини по стената на 6-етажната панелка, та сега ми е лесно… Малко лизгаво, обаче”

04_DSC07633_as

“Стига си шавал! Наште казаха да не слизаме от това листо, чак до следващия дъжд”

05_DSC07637_as

“Ооо, късорог пубер! Само ще погледна отдолу…”

06_DSC07642_as

“… обърнатото хрупане не е толкова вкусно. Охлюгургитирам! Губя ценна слуз”

07_DSC07646_as

“Младежи! Постоянно искат да си пробват лепливостта на слузта. Ама така е, като са ги оставили да пасат на самотек…”

08_DSC07650_as

“Ей, Смърф! Ела да се раздвижиш, вместо да фъргаш плюнки по младежта! Демонстрирам – подмушване… ”

09_DSC07652_as

“Отдолу не става, ще ми се контузи темето. С приплъзване тип “горен етаж”?…”

10_DSC07654_as

“Разположете рогцата успоредно, право напред и … приплъзване! Nice and gently! Готов съм за Пистата!”

11_DSC07658_as

“Ей, фитнесджията! Ти ли си сервирал закуска на пистата! Ми разсейващо е,… някак неколегиално!”

12_DSC07660_as

“Аз пък се чудя на зиг-заг дали по-бързо ще я мина. Много добро сцепление има, а и масаж на крака!”

13_DSC07662_as

“На мен все ми се пада най-оглозгания външен коридор!”

14_DSC07664_as

“Няма страшно, дребен! Наблегни на листа от ирис – пълни са с фибри и микроелементи! И на тренировките! Показвам приплъзване с коремоного претъркаляне – тип “Матадор”!”

15_DSC07667_as

“Оле! Диви и рогати смЕ”

16_DSC07669_as

“Проучване на петурата за приземяване. Жилкуване подходящо. Наклон – приличен! Политамее!”

17_DSC07672_as

“Абе, като ти гледам размерите и обема на изпасания треволяк… Трудно ще е това излитане”

18_DSC07675_as

“Къш бе, ципокрил досадник! Какво ти разбира хитина на теб от мекота и грация!”

19_DSC07684_as

“Колегата добре се вихри по петурите, ама … аз съм си най-добре на земята. Не съм някой … Жан Клодлюв Ван Дам”

Свят голям, мокри треви, синеоки локви… Бързат в сочната зеленина, преди да се е измъкнало слънцето от облаците и да превърне тревите в чироз.

А докато текат всички тези разговори, на пътечката пред входа се чува доволно примляскване…

20_DSC07687_as

Кой пък не харесва зелени джанки?!

Next Page »