Выхожу один я на дорогу…

01_DSC5167_rtbw


Выхожу один я на дорогу;
Сквозь туман кремнистый путь блестит;
Ночь тиха. Пустыня внемлет богу,
И звезда с звездою говорит.

02_PICT5111bw

В небесах торжественно и чудно!
Спит земля в сиянье голубом…
Что же мне так больно и так трудно?
Жду ль чего? жалею ли о чем?

03_DSC5029_rtbw

Уж не жду от жизни ничего я,
И не жаль мне прошлого ничуть;
Я ищу свободы и покоя!
Я б хотел забыться и заснуть!

04_DSC03237_bw

Но не тем холодным сном могилы…
Я б желал навеки так заснуть,
Чтоб в груди дремали жизни силы,
Чтоб, дыша, вздымалась тихо грудь;

05_DSC5191_rtbw

Чтоб всю ночь, весь день мой слух лелея,
Про любовь мне сладкий голос пел,
Надо мной чтоб, вечно зеленея,
Темный дуб склонялся и шумел.

/…заедно с Борис Штоколов/

Ноември #2

DSC5063_rt


Знам ли и аз? В този месец всеки лъч е случаен дар. Всяка багра – ласка за сетивата. Очакване изпълва денонощието като кошница с листа, забравена навън…

DSC5054_rt

Месецът, в който се изгубвам от света.

Златното дърво

01_DSC4275_rt

Намерих го миналата есен. На една алея, до която ме доведе реката. По пътя на златните води, по пътеката на златокрилите мушици, които в октомврийския следобед танцуват над килима от шарки.

02_DSC4310_rt

Тази година, като видях че в стаята ми нощем става по-светло, когато започнаха да стават невидими плочките от падналите ясенови листенца, когато утрините станаха хрупкаво-ясни и слънцето започна да разплита мъгли,.. отидох да го намеря отново.

03_DSC4312_rt

То просто не може да не се открие! Не може да остане незабелязано! Всички притаяват дъх около него, забавят крачка, вдигат поглед към фините листенца – всяко едно като малка, златна блесна.

04_DSC4324_rt

А не знаят колко е вълшебно ако се шмугнеш под клоните. Целият ти взор полита, попива златната светлина, докъдето и колкото ти позволяват сетивата…

05_DSC4316_rt

Усмихваш се и слушаш! Търсиш оная съвършена клонка, онзи неповторимо бляскав златен цвят, който утре вече няма да го има. Какво ти утре!? Още след час или два, ще се приземи с мек шепот и спомен за синева…

06_DSC4325_rt

Със спомена за мекотата на пеперудените крила, за дима от цигарата на преминаващ младеж, за смеха на децата, за звънчетата на триколките…

07_DSC4328_rt

… за накъсания дъх на дакела, спрял да подуши дългокосите треви. Или за звука на целувка, скрита под клоните…

08_DSC4322_rt

Докосвам кората… грапава, обсипана със струпеи от лишеи. Като кожа на кит, окичена с морски жълъди. И моето дърво е такова – великан, златен колос, който плува в синева!

09_DSC4330_rt

Още много стъпки ще чуят листата. Още много звънчета на колела…

10_DSC4331_rt

Още много смях, думи, настроения,… Чуруликане, крясък на сойка, почукване на кълвач или подрънкване от играчката на прохождащ малчуган…

11_DSC4307_rt

Погалвам пак златните коси, тъмната кора, изсъхналите клонки. И живите – тези, които ще ме чакат и догодина!

В края на лятото…

DSC3920_rtcg

Morio #4

DSC3631_rt

Странни закачки си прави природата. Защо се оказах срещу СМГ и зад тролейбусната спирка… ми е ясно. Има си виновник – Насимо и неговия гранд-проект с Кристо. Но, защо се въртях в началото на една наглед невзрачна уличка, нямам обяснение. Освен, че ми “намирисваше” като да има нова находка на Морио. Стените ли, хоросана на оградите ли,… мястото ли – хем в центъра, хем някак извън основния поток хора. И тъкмо се чудех да походя ли малко надолу, че може пък и да намеря нещо – това нещо се оказа точно пред мен.

И дa! Надписът е точен и подкрепям напълно! Морио, не спирай! Да ни изненадваш, да дълбаеш, да ни оставяш усмихнати и замислени. За добро.

П.П. Пускам тук да мърка и една маца, дето е кацнала на бледо розов фон, на едно ел-табло… Точно на 5-те кьошета :lol:

DSC3636_rt

Ърбанайку #1

01_DSC3310_rt


Кетчуп и дъвка
Всяка възраст ухае
… Печени чушки!

02_DSC3308_rt


Кражба по пладне
Улиците са слепи
… за късно лято

03_DSC2135_rtcg


Стълбите по две!
Сладоледът нахапан
… Следващият път

04_DSC2288_rtcg


Мъглив хоризонт
Първите са самотни
… локомотиви

05_DSC2974_rt


Пред мъдрия взор
Годините се гонят
Пладне в неделя

Империята … нали знаете ;)

DSC3282_rt

Лежерен стрийт … и нов графит на Morio.

DSC3280_rt

…Има и още, ама си ги пазя за “бели дни”. Я, имени, я, рождени… :lol:

Молитва

01_DSC04668_ascg


Майко на живота!
Дарителко на свобода
Утолила всяка жажда
Възкресител на пустиня
И душа…

02_DSC3031_cgrt

Ти – преобразяваща се и вечна
С хилядите лица във всяка капка
С хилядите чертози от вълни
С хилядите преспи
Победителко на канари
Господарката на пещери и ледници!

03_DSC1963_rt

Дай ми твоята сила
Пречисти ме в твойта прегръдка
С мен скочи от урвите
Отнеси и плавеите, и калта
С пяната ти да отпия глътка
Да отмия на живота пепелта

04_DSC3038_cgrt

Жълто #2

01_DSC1084_rt

Имам нужда от нещо топло, плътно, ярко и запомнящо се, като края на лятото… Затова – отново код жълто. Enjoy! ;)

02_DSC2751_rt

03_DSC2727_rt

04_DSC1023_rt

Много се погажда със синьозеленото. Търси се в него и се намира ;)

05_DSC2764_rt

06_DSC2767_rt

… И в графитите

07_DSC2878_rt

… сияе сецесионски…

08_DSC2842_rt

… и небрежно, по детски почти…

09_DSC2796_rt

… авто-мото в предупредителна окраска

11_DSC2895_rt

Скоро и това време ще дойде,.. гответе се :)

10_DSC0910_rt

Тихото гнездо

DSC2244_rtbw


Под керемиди и лози
Под варовика бял
Под небесните бразди
Времето е спряло

DSC2265_rtbw

Смокините зреят отново
Отново пищят бързолети
Всеки порта кована е спомен
Вплетен в шепота на Морето…

Next Page »