Юли

01_PICT6740_dt


Жарко – като открадната целувка
Загадъчно – като пътека в злак
На брега видях забравена обувка…
Разбрах, че Лятото е тук! И пак!

02_PICT6585_dt


Полепва залезът по длани на смокини
Солта рисува изсъхваща кора
Търпението чакам да отмине
Да се слея с идната зора…

/Flo, 07.2024/

03_PICT6706_dt

Park tulipifera

01_DSC04254_dt

Не е да нямам снимки – имам! И още как, и още колко… Но да можех толкова и време да имам, че да ги споделя. Че и както искам… Ще се чака пенсиониране явно. Само че тя пролетта ще се оттече (и в прекия смисъл), докато се накумя. Затова – насипвам малко пъстрина и свежест от една “бирена” серия из Южния парк.

02_DSC04257_dt

Традиционно си снимам любимите лехи в началото на май, обаче нали всичко бърза та се къса тая пролет – ей, на! Докато се усетя и лалеената феерия за малко да замине.

03_DSC04255_dt

А имам какво да се види. Има на какво да се възрадва душата, да се усмихне и да поеме всичката тази копринена красота.

04_DSC04261_dt

… На фона на която, с кеф да издебваш всякакви Майстори на спорта…

05_DSC04287_dt

… влюбени…

06_DSC04288_dt

… баби и дядовци на всякаквовъзрастови внуци…

07_DSC04291_dt

08_DSC04293_dt

Дори и наперени батковци (заголили бляди зимни бедра) могат да се поспрат, да се порадват на гледката ;)

09_DSC04294_dt

А отговорни татковци внимават къде капе разтопения сладолед, има ли лавка за царевица, ох – лалета! и… да не сгазят някое четириного…

10_DSC04297_dt

Има и скептици, въздържали се от първо лятно разхвърляне… Друго си е да си имаш някое горнище!

11_DSC04298_dt

… други си идват от Малибу и лятото си ходи с тях!

12_DSC04300_dt

Някои направо си откриха плажния сезон (децата дали вече нагазиха в реката или може още да се поизпънем…).

13_DSC04229_dt

Много има още, ама ще си ги запазя. Може пък някой ден, Музата ми за приказки и фейски сладкодумия да се събуди, да скокне над всички и да извърчи като новоизлюпен синигер “Я колко цветно и топло, и светло било тук!!”…

14_DSC04296_dt

Подир хвърчилките…

01_R0000436_dtbw


Да са пълни шепите ти – когато всичко в тях дариш
Да са бодри крачките ти – като вярваш, че летиш!

02_R0000441_dtbw


Да носят слънце мислите ти – като в хвърчилките живот
С топлота да срещат думите ти – като дърво наляло плод

R0000438_dtbw


Да оставиш да отлитат дните – като вятър бурите в степта
Човек с добро и обич сит е – и пътят му намира все целта.

Честит да си, Ний! :*
Здраве, радост, топлота, хармония, спокойствие, късмет и всички останали хвърчилки да кръжат около теб неспирно!
(в гонитбата е трикът и радостта от живота ;) :* )

Пролет и… бира

01_DSC04174_dt

Няма угодия! Друга година като се запилее нанякъде, като се замотае и я чакаме чак до юни да ни се яви… Пролетта! А сега ни връхлетя с устрема на рояк гладни пчели, надушили бъчва сладко от вишни. Като се развихри, разви цветчетата, издърпа стръкчетата на тревите, и дори успя да изтегли към слънцето ей, това – близо 60-70 см стъбло!

02_DSC04138_dt

Че да увеси на него най-страхотно оранжевите камбанки, които може да си представи една зажадняла за снимане душа, която си броди из малката градинка под балкона!

03_DSC04166_dt

Гледам и не вярвам на очите си! В градинката ни се спотайвала грудка на Нейно Величество Fritilaria imperialis (Императорска ведрица)! Няма да описвам как ревниво дебна някоя хищна “птица” да не и смъкне камбанките, докато си разхожда трътлестия дакел…

04_DSC04168_dt

А че сега и ей тези бледи, прекрасни лилиоподобни красоти наглеждам.

06_DSC04178_dt

Раздиплила се е една копринена красота! И не мога да свърша нищо тези два дни, защото ме тегли навън постоянно. Намирам си работа я да простра, я да прибирам пране, дори само да сглобя някоя паянтова щипка и … в следващия момент, вече усещам тежестта на любимия обектив, уютно разположил се върху предлакътя ми :D

07_DSC04179_dt

Докато аз клеча в лехата с лалета и гледам да се вардя от гъмжащото семейство на някакви дребни, земни пчелички, които са решили да презимуват в градинката, и сега усърдно се опитват да превърнат всеки сантиметър, свободен от посадъчен материал и горски ягоди, в холандско сирене,… ей, ти я Мая!

08_DSC04171_dt

Видна квартална хубавица, Мая е на отглеждане на всички, но най-вече на една от съседките ни, която има 3 кучета. Като тръгне с цялата кавалкада от една немска овчарка, и две по-мънички, Мая подтичва заедно с тях и оглежда терена… Да няма изненади! Работа трябва да се върши!

09_DSC04172_dt

И сега сякаш ме пита защо клеча … като ягодите не са узрели все още! А останалите тревки не стават за ядене.

10_DSC04186_dt

Сутрин, сладураната обикновено посреща всеки, излизащ за работа от входа, с невинно мяукане изпод най-близката кола на паркинга. А често познатия звук идва някъде отвисоко… От клоните на джанката :)

11_DSC04173_dt

Сега е сита и доволна, само леко любопитна. Подушва въздуха, потрепват мустачките, пошавва леко с ушета и продължава покрай пътечката между липите…

12_DSC04183_dt

И тях не ги подминава лудетината Пролет! Раздипля с невидими пръстчета тънките листенца. И със закачлива усмивка предвкусва мига, когато всеки ще слиза от автобуса и замаяно ще се спре … зашеметен от дъха на липи.

Ееее, обичам да е Пролет! Дива, луда, бърза, ненаситна, разпиляна, жужаща, цвърчаща и зелена! Е, и да съм с бирата из тревите – в свобода и безвремие…

Every Day is a New Life

DSC04160_dt


Обещавам си…
Да си го казвам всеки ден по три пъти
Поне по три пъти, до обяд!
И още толкова, и пак…
По пътя, осеян с паднали цветчета

DSC04158_dt


Да пусна дъжда!
Да изглади сенките
Да влезе в съня ми
Да ме отнесе и да разтвори
Устните ми в усмивка…

DSC04159_dt


Обещавам (си)
Да поискам пак
Да съм Пролет!
Отново, всеки път!
Както онзи – първият път!
Когато съм поела дъх
Орисана за Щастие…

Равноденствие (по Башо)

01_DSC6764_rt


Temple bells die out.
The fragrant blossoms remain.
A perfect evening!

02_DSC04071_dt

Mountain-rose petals
falling, falling,
falling now . . .

03_DSC03787_dtcg

Silent clouds of stars
Why so scrawny, cat?
starving for fat fish
or mice . . .
Or backyard love?

DSC6927_rt


Must springtime fade?
then cry all birds . . .
and fishes
Cold pale eyes pour tears

/Matsuo Bashō/

Стари ленти – чернобяла зима

01_PICT3475_dtbw

Да побързам да пусна още от Зимата, преди да е избухнала зелената бомба! Да да, не се подсмихвайте – ще си избухне независимо дали сте се сетили поне веднъж да посетите зимните пейки в Шарколес.

02_PICT8278_dtbw

Или сте имали оная смелост, еее… отпреди десетина (или 15?) години, когато преследвахме заскрежените клони и листа. И на минус 15 се гушеха минолтите зад ципа на якетата и се вадеха, колкото да щракнеш два-три кадъра, и пак се прибираха. Преди да ти замръзнат и чорапите в ботушите.

03_pict7474_dtbw

Сегашните са някакви остри зими, сухи… Няма ги тези накити, които Щерката на Зимата разхвърля след всеки нощен бал.

04_pict0012_dtbw

.. Нито пък Малък Сечко си забравя виличката за чийзкейк по первазите на балконите…

05_PICT8891_dtbw

Да не говорим, че клюнести ледени пеликани хептен влязоха в Синята книга (Книга на изчезналите и застрашените от изчезване създания от Леденото царство, издателство “GlobalWarming”)…

06_PICT3524_dtbw

Тази зима само веднъж чух песента на капчуците – веднага след последния сняг. Подкупващо усмихващата мелодия, в която усещаш скокливите стъпки на косовете и дъха на кокичета, изпод снега.

07_PICT6129_dtbw

Обичам го това време… Когато чакам чудото на следващия ден. Когато радост е всяко събуждане и усмивка – всяко късче синьо небе. И когато трябва да се разделя с отминалото време и предния сезон с целувка.

08_pict7082_dtbw

Януарско – почти пролетно

01_DSC03227_dt

Махнах лампичките. И Дядо Коледа замина в едно кисе да дреме. Какво си пожелавам?… Да мога да ги окача пак.

Тези първите седмици са винаги много тегави. Като началото на нанагорнище. Крачиш и си викаш “Нищо и никакво, ей сега ще го гътна!”, а подметките ти сякаш са метални… И си глътнал цял средиземноморски циклон с ветровете…
Read more »

Морско дъно

01_DSC00745_dt

Някога някъде из далечните морета, там където слънцето обича всяка сутрин да изплаква косите си в лазур, а всяка вечер къносва пръстите си и рисува по облаците,… имало една синя лагуна. Какво ли не пърхало из прозрачните и води!
Read more »

Стари ленти на нов глас

01_PICT6827_a

02_PICT6827_dt

Или,.. когато светът беше млад, сезоните – неотместени с 3 седмици назад. Животът – по-спокоен, утрото – пълно със светлина и надежда. Когато въображението ми си беше пуснато на спокойствие, а душата – пълна с вяра и живот…

Няколко есенни щрихи, правени с Дейна – първият кадър, обработен с ufraw (2008), вторият – с Darktable (2023).

03_PICT6842_u

04_PICT6842_dt

05_PICT7030_u

06_PICT7030_dt

07_PICT7143_u

08_PICT7143_dt

09_PICT7797_u

10_PICT7797_dt

11_PICT7957_u

12_PICT7957_dt

Next Page »