Те са радостта от пролетта и живота. Следват посоката, налята от семе в луковиците – пласт по пласт. Година след година.

С всяка младост идва вихъра от емоции – млади и зелени. Устремени към синева мечти. Извивки, начертани от цвета на живота – жизнен и прекрасен.

.. И с всяка зрялост идва натежалата от всекидневие усмивка и сладостта на всеки миг, в който може да чуеш мислите си, като приземяването на всеки отронен лист или тичинка…

Намираш сродната душа, тази на чието рамо ще склониш радости, тегоба или тревоги…

И тези, които ще се роят около теб, като ято пърхащи пеперуди. Да даваш, да усещаш нуждата да дариш светлина, надежда и доброта. Не е трудно, не е и леко!

И пак да успяваш да се видиш и запомниш единствен и неповторим! Защото, това е което успява да устои на времето.

Баграта, цветът на твоя живот, поел светлината на всичките ти дни, наситеността на всичките емоции, нежността и обичта в соковете на стъблата, всички прегръдки – в твоите листа, и цялата сила – в недрата на родилата те земя…

Липсва само живителната глътка, която да те накара да заблестиш, където и да си. Тази, която ти помага да осмислиш колко цветен е бил, е и ще бъде животът ти.

Тази, която да ти даде силата да се огледаш в нея и да се видиш винаги млад!

Щастлив бъди, Приятелю! Честит и светъл да е Денят ти и винаги да я има живата вода до теб (както на твоята последна снимка ) – на подходящо фокусно разстояние! :*