
Кога ходехме с ботуши и шапки, кога вече ни се иска да си свалим потния епидермис! Не знам, само на мен ли ми се струва, че сезоните тая година се надпреварват да изскачат от засада… Преди да сме се настроили, някак. Преди да се нарадваме на лалетата, долетяха ирисите!…

До онзи ден сняг, сега гледаме да сме по-близо до водичка…

Извадихме сандалите, летните поли (които ни стават, де), шорти и без шорти! По парковете плъзнаха слънцежадни!

Беборани засмяни се пуснаха по голи петички (ох, да ми падне някое… по-наблизо 😛)…

А младите майки… по сламени шапки…

Сутрините са още свежи, следобедите – жарки! Мислите и усмивките – сребристо сини…

Дядовците – разсеяни! Каска – налична, колелото – вкъщи

… а някои си карат и гонят гълъбите!

Привечер ухае на мед,.. на липи. Цъфнаха храсталаци, къпинаци и шипоци!

А “Езерото на феите” никога не е било толкова наситено с живот, цветове и красота…

Юни!…