Голямата бира
Решихме да съберем цялата серия бирени кенчета на Минолта. И как не – то няма ни едно калпаво кенче от тях! Та, днес сред много дъжд и локви, добавихме и голямата бира – Minolta AF 75-300mm F/4.5-5.6 “Big Beercan”.
Този пост е с първите ми опити да снимам с тая базука, като ми беше особено любопитно как ще се държи с максимално отворена апертура (в случая, почти всички снимки са на f 5.6). При фокуснo разстояние 75…
… и при 300 мм.
Солиден, тежък (поне в моите ръце идва малко в повече), но стабилен! Една идея ми е малко по-тъмен при максимален зум, в сравнение с обикновената бира (70-210/ f 4, мнооого любимо стъкло!), и се налага да намалявам скоростта при сравнително неидеални полеви условия.
Което за моите трептящи ръчички си е живо изпитание. И въпреки, че пръстена за ръчен фокус е много тъничък (както на другата бира), понякога помага повече от автоматиката.
Пак добре, че дъждът спря, та да се пробвам в тежката артилерия – опити за макро. Минималното разстояние до обекта си е триково. Даваш назад, назад,… докато нагазиш в калта.
Ама нали е за единия трендафил – жертваш се. А и няма някое опасно шарено насекомо, че да го целиш отдалеч
A надалеч е по-леко! В очакване слънцето да блесне в локвите…
И да се отворят глухарчета и паламиди
А на ф 6.3 и баба знае! И на равномерния пейзаж на относително чиста броня на комшийската Тойота…
Мисля, че… ще го бъде и този кен! Експериментите ще продължат! Заедно със сладката кражба на време… Част от което заминава незабележимо, с все по-разширяващите се балконски плантации. Но идва лятото – цветно, с дъх на озон, звук на гръмотевици, вкус на джин с тоник и дълъг ден с много светлина!
Нанизи перли и дайманти! Супер са ви тревите, Сър!
Събирате материал за следващо издание на ФФ
“Forthcoming storm” vs “After the storm”