Готова съм да си изтърпя всички изразени (и най-вече неизказани) възмущения за забавяне на продължението за Виетнам. Виноват Няма да се отклонявам с оправдания, а продължаваме напред. Предишният път ви заведох в планинския рай на Там Дао. След него се върнахме в Ханой, за престоя там ще разкажа в следващата част , и после поехме пак в западна посока, към провинция Phú Thọ (произнася се горе-долу като Фу То). Провинцията се намира на около 100-тина км северозападно от Ханой и е един от най-бедните региони на страната. Основният поминък е земеделието като се отглежда предимно чай. По време на пътуването подминахме фабрики за обработка на листенцата и много терасирани хълмове в подножията на планините, засадени с чай.

Read more »

Минаха вече почти две седмици, откакто сме се върнали от Виетнам, а още ми е трудно да реша с какво да започна разказа си. Дали с усмихнатите лица на хората, с пъстрия хаос на Ханой и рева на хилядите мотори по улиците или с уважението и почитта, с която този народ се отнася към образованието и към учените. Или пък с останките от приземилите се дракони в залива Ha Long, с джунглите, с простия живот на хората от едно закътано селце и искреното им гостоприемство… Накрая реших, че просто трябва да си започна от началото.

Read more »