В града на приказките: отново!
Comments(6) 
Появят ли се гледки от въздуха, грабне ли вещичката куфара, ясно е поне в половината от случаите, накъде е поела! Винаги прекрасна, винаги гостоприемна, пъстра, усмихваща, успокояваща и незабравима Женева! Тази година ми се отдаде да видя дори и истинско, горещо лято тук. Но май най-много си я обичам през есента. Сега все още дърветата не са наситено златни или пурпурни. Само по връхчетата на короните на повечето някой си е пробвал четките. Небето цяла седмица беше обвито в една фина прозрачна пелена, която филтрираше светлината и правеше любимия фонтан да изглежда още по-мистично, с висящия посред ефира воден стълб…
Може дърветата да са различни по багра, може фонтанът да мени диплите си, винаги в гонитба с вятъра, може небето да мени настроението си, едно нещо, което неизменно си остава същото е птичата глъч. Напористи, чевръсти, стрелкащи се, акробатични, забавни или великолепни, начумерени или съвсем опитомени, никога не ми омръзва да ги гледам, снимам, да се смея на глас и … да ги подслушвам 
“Внимавай къде караш, младежо! Тук има пътека тип ЛЕБЕД!”
“Виж, ако ще ме сваляш има и други начини! А не да ме щипеш за опашката!”
“Дръж патока! Ние ще му приберем кифлата…”
“Какво изпускам?! Да не забърквате фондю?”
“Ескадрила Сокол-3! Обект женска зеленоглавка! Разчистете гугутките!”
“Извинете, как да стигна до МОЛ-а? Моята патица иска лебедово перо… Неее, няма да я галя! Метлата ни се счупи…”
“Сега какво – ще ме храниш или ще се пазиш? Споко! Падам си по блонд!”
“Нови посетители на цирка! Готови за лупинг!”
“Това е то: на днешно време ако не си висок, строен и в бяло, никой не ще да те погали!”
И така, в този дух всеки ден отминава със забързаността, която някак е забулена в спокойствието на езерното огледало. Колкото повече стоиш тук, магията на това приказно място се просмуква в теб, като аромата на печени кестени, докосва те и те изпълва с ведрина като усмихнатото “Bonne soirée!” на продавачките. Полепва по теб като миниатюрните капчици, които усещаш покрай брега, макар и да си на десетки метри от фонтана… Моята любима магия!
Щото пилците и езерото са прекалено готини – прощавам ти липсата на расти и кървища, ама само тоя път. Гертруд, голяма скитня си станала. Като се прибереш ше рева за среща на групата.
Ама, че мерак за кървища! Ще има, ама това в следващата командировка.
Затова среща на групата – между 5 и 15 ноември, примерно.
П.П. Да ви имам температурите в София – 23 градуса! Злобно завиждам! Тук е 3, усеща се като -3, духа свиреп северен вятър (10 м/сек).
Аре са пренаслъци – бахър било, при нас било топло. Я да наснимаш лошото време, хем ти се отдава, хем за доказателство. А и като знам как ловеше на същото място разни карнавални вълшебства при доста по-екстремни температури… ще се справиш, ние вярваме в теб
подкрепям Зо – скитня си :ухил:
Обаче, имам молба – пилчоците, ако може(само ако може) да ги снимаш по един, че Любо ми боцка всяка снимка и всяка птичка и пита “кахо е туа?” Осъзнавам, че трябва да влизаш в разправия с неразбраните птици и да ги строяваш, но, ако може …
Страхотна си! И пилетата също! И идеята на зори за мрънкането
А и като знам как ловеше на същото място разни карнавални вълшебства при доста по-екстремни температури…
Зо, ма тогава бях по-млада!
Като за сегашното ми ЕГН, вече се отчетох
Рошле, трябва да споделиш опит, като вилнеят твоите сладки пилчоци как ги строяваш
Като за Супер Любо е другият разказ за птичките. Май там са по рехави
Ааааа, тя, тая тайна, е голяма
Благодаря за другия разказ