Смокини
Posted September 26, 2011 
Comments(0)
Comments(0) 
Не искаш да си тръгнеш…
Страх те е, нали?
Затова даде на Есента
Последното си богатство
Шепа пъстроципести крила
На водни кончета
Нахрани я с плодове
Узрели от влюбения цвъркот
На дроздовете
Затова ли остави следи
По устните, слепени от смокиново мляко
Пътя на въздишките изгуби
И спомена затули в злак?
Не бой се, Лято! Обещавам!
Тази есен няма да се влюбя
Пак…
/Flo, 09.2011/
