Конференция в замък

Случва ли ви се често да се чувствате като принцеса? Хм, май това беше въпрос към един друг блог, където тези ефирни същества от женски пол обичат да си хвъркат феерично. Е, да ама веднъж пък и на една добра вещица и се случи да пребивава в замък! Истински замък! :D

Май по-добре да спомена, че се занимавам с червейчета — глистобиолог, както вика Ему, макар че моите животинки са само далечни братовчеди на глистите. Та, веднъж на три години хората, занимаващи се с красотата и многообразието на тениите, се събират на работни срещи. Тази се проведе миналата седмица, в Смоленице, Словакия. Както обикновено става, когато много се дърпам и не ми се ходи някъде, след това се оказва, че е било много хубаво. Този път не беше по-различно, всъщност… беше! :)


Пътуването до това място е първо със самолет, след това с автобус. Ние летяхме до Виена. Винаги обожавам момента на излитането! На кацането – не чак толкова :/ Но пък най-хубави стават снимките, докато самолетът набира височина, разбира се, ако са сговорчиви стюардесите и не ти се скарат за това, че апаратът ти безспорно е с най-застрашаващата излитането електроника в машината. А това е София от високо.

Никога досега не ми се е случвало да заспя в самолет, а пък времето се случи чудесно. Как да заспиш при такова великолепие навън!

А това е изглед при снишаването на самолета над Австрия, в далечината се вижда Дунава.

Във Виена кацнахме по залез. Кулата има доста футуристичен вид, не знам кога е построена, но вечер по нея пълзяха реклами за европейското първенство по футбол (както и навсякъде по летището, разбира се).

От летището на Виена хванахме автобус, горе-долу на всеки кръгъл час има такъв за Братислава. Пътят е много приятен, около час. От двете му страни се ширят полета, осеяни с ветрогенератори, и селца с много красиви, спретнати едно-двуетажни къщички с цветя по прозорците. Естествено, всичко това го забелязах на връщане, на отиване беше тъмно и само върховете на ветрогенераторите еднооко и кървясало просветваха.

На автогарата на Братислава ни посрещнаха Хонза и Руслан и след поредната доза поздравления, прегръдки и целувки, се натъкмихме в микробуса и поехме към Смоленице. Някъде към полунощ, сред тъмните сенки най-сетне машината спря и ние, поодъвкани от пътуването, се изсипахме навън… пред една кована тежка врата, с два лъва от двете и страни. Едва тогава ми казаха “Ама ти не знаеше ли? Конференцията е в замъка на Смоленице!”

В добавка към хубавата изненада, дойде и свежият въздух, напоен с мирис на едни огромни бели храсти (на които вероятно по-късно ще ми изплува името) и шумоленето на дърветата.

Смоленице е малко селце на около 60 км, източно (или по-скоро североизточно ;) ) от Братислава, в полите на т. нар. Малки Карпати. Замъкът е построен през 15-ти век, а през 1777 преминава в ръцете на Ян Палфи. По това време семейство Палфи не са живяли в него и не са го поддържали, поради което е бил полуразрушен – нещо, което войните по времето на Наполеон довършват. Основната сграда на замъка и кулата са изгорени до основи.

През 1887 г. Йозеф Палфи започва реконструкция на замъка и изграждане на външната защитна стена, по проект на архитекта Йозеф Хуберт. През 1945 г. замъкът става държавна собственост, а през 1953 г. е предоставен на Словашката академия на науките за превръщането му в Конгресен център. Сега разполага с леглова база, зали за презентации, библиотека, столова, чудесна градина и тераси, изба ;) и страхотна гледка от кулата.

Изглед към селото:

… и една електростанция…

Околностите на замъка са меки хълмове, с обширни поляни и огромни дървета, най-често липи (безспорно най-високите липови дървета, които съм виждала):

А сега да надникнем за малко в двора на замъка, където обичаха да се подвизават две кокошки. Ама то и те принцесешки! Че и качването им по стълби величествено, това е то … дворцов етикет… ;)

Ето това кътче от вътрешния двор прикова вниманието ми задълго и не защото… там беше входа към избата (Zamocka vinoteka), а най-вече защото си представях тези листа през есента…

Това си беше най-необикновеното място за провеждане на конференция, на което съм била. Но чудесната обстановка не би била нищо без възможността отново да се срещна с колеги и приятели, някои от които не бях виждала от 8-10 години. И докато в топлите вечери, боровете и липите наоколо рисуваха сенки по стъклата на прозорците, разговори, смях и спомени ни връщаха години назад… На всеки пожелавам толкова приятни дни, като тези в Смоленице, които ме заредиха с положителна енергия задълго. И още няколко пъти, може би, ще се връщам със снимки оттам, поне да покажа някои красиви птици и специално малко облачковци за Дачи ;)

4 Comments so far

  1. Ему on June 26th, 2008

    Мдааа. Немам думи.

    А вярно, колко не ти се заминаваше :) .

    Баси. Вярно нямам думи. Странно.

    Е, аз пък след някои и друг час потеглям към Несебър. Вярно, че там няма да сме в замък и вероятно ще побеснея, като видя, на какво са превърнали красивия навремето Несебър, но се надявам и аз да покажа нещо.

    Поздрави Ему

    П.П. Въоръжих се с 2 апарата. Фуджито и стария войн Фотоклип :) . Втория е за местата, където не ми се носи апарата, като плажа, например.

  2. Дачи on June 26th, 2008

    хехе, аз се чудех къде изчезна, а ти.. в замък :) Страхотно изчезване! На всеки го пожелавам :)
    И си чакам снимките на облачковци :)

  3. Geri on June 26th, 2008

    @Ему
    Защо така ти изчезнаха думите?! Аз даже като гледам не съм успяла чак толкова добре да покажа колко беше красиво, всъщност :)
    И весело изкарване на морето!!! Еееех, морето! :D

    @Дачи
    Нали! Готино изчезване си беше, на всичко отгоре и ми дойде изненадващо! :D
    Ооо, да. Ще гледам да пусна малко въздушни снимки събота и неделя! :*)

  4. Handful of Light » Lawrence on July 21st, 2011

    [...] може би си спомнят как разказвах с възторг за замъка в Смоленице при предишната ни конференция Този нямаше нищо общо, [...]

Leave a reply