Guia
/António Zambujo, “Guia”, 2010/
Прекосих океана
Без пътеката на любовта ти
Само с времето в джоба
И вятъра подир мен
Превзех хълмове от сълзи
Пустини ледена шир
И бурята на спомените
Но ти вече не ме обичаш
Не ме обичаш…
Опитах да се приземя
Във всяка кипнала вълна
С очи, заслепени от слънце
Така и изгубих нощта
Дълбоко в мислите ми
Само носталгия витае
Вода, сол и страдание
Защото ти не ме обичаш вече
Не ме обичаш…
Беше август, когато се събудих на брега
Дошла бе пролет
Направих ново ложе от цветя
Помня как всички цветове пееха нежно в тях
Днес споделям тайната на забравената страст
За да отпъдя самотата, за да не будя страха
За истинската любов
Тази, за която цял живот мечтаеш
… Но ти не ме обичаш вече
Не ме обичаш…
/превод Flo/
Ваше Вълшебство, този път имам фаворит. И песничката, и преводът са чудесни, но… снимките много ми харесаха, еле пък този мак… Очите ми останаха в него. Явно водата е твоята сила и с нея ти се получават най-яките вълшебства.
За водата съм си казвала, какъв символ на животворна енергия е за мен. Но в случая се налага да си призная, че обожавам макове! Всякакви! След като посетя пак в началото на юни една любима градинка с всякакви видове, ще трябва да спретна един пост само с макове
Супер статия
)) За първи път влизам тук и искам само да ви поздарвя за труда- яко местенце сте си спретнали тук и с удоволствие ще наминавам по често
)
Благодаря! Наминавайте, ще се радвам да ви чуя (стига да ви повярва филтъра)