На вниманието на Негово Величество Светлоблес Сияйнооки
Крал на Слънчевите Елфи
Пост-средногодишен доклад

Относно: Емоционалното състояние и действия на магическите създания и нивото на осветеност на Шарколес
Изготвил: Вълнолист Жълъдов Мъхокраков, Кралски вестоносец

Ваше Сияйно Величество,

С огромно задоволство искам да изразя най-дълбоката си признателност, че ми оказахте тази превисока чест да съм Ваш посланик, вестоносец, носител на Кралския знак “Слънчева арфа” и кореспондент на многоуважавания ежедневник “Дейли Елфс” за гората Шарколес — център на Вашето красиво Кралство, квинтесенция на магията и извор на вълшебство и радост.

Като Ваши уши и очи (да пребъде светлината им отвъд възраста на Ентите), в последните три седмици забелязах интересни промени в поверената ми за наблюдение гора. Слънцето, да е чист лика му и топъл взора му докато свят светува, което е обичаен гост в Шарколес и участва във всички игри на Вашите поданици (в друг доклад ще Ви разказвам какви ги вършат гоблините и как са се научили да играят листокарти сред сенките, варят Смола-Кола и карат еднорозите да подскачат, като им пускат мехурчета от веро под носовете)… Та, Слънцето започна да става по-кротко, едно такова сънено сутрин и косите му, с всеки ден все по-лениво (и накриво!) започнаха да се стичат към Шарколес…

И не само това! Представете си, по листата се появиха едни пъстрини, съвсем в разрез с установените в Кралството ПУЦ (позволени униформи и цветове). В изискания зелен цвят, някои недобросъвестни енти и хуорни започнаха да забъркват какви ли не нюанси на червено и жълто.

Започнаха да се закичват с пагони, тип “жълто-зелена мартеница”, колкото да ме накарат да се обадя на Баба Марта по ГСМ-а (горски секретен магифон) и тя да ме увери, че изобщо не е правила постъпки за по-ранен гастрол в Шарколес и да ме попита дали действително Дъбокор Мъхокрак ми бил прадядо, че … той бил съвсем с акъла си, ама “не се виждало да го е предал на жълъдите си”…

После дойде една прекрасна утрин, в която бях потресен до мозъка на кората си! Представете си, Ваше Величество, заселилите се в Шарколес пришълци от Канада, хуорните от семейство Рубрилистови – с униформи, омазани в кръв! Къде повече, къде по лист-два и с всяка сутрин все по-кървава гледка представляваха! Толкова безсънни нощи ги следих, дали не вършат убийства по тъмна доба…

Не бих искал да Ви тревожа, да не помрача блестящия взор на всевиждащите Ви очи, но по едно време много ми се искаше да се въздаде справедливост и на ентругите. Ами те полудяха с новата мода, с тези ярки цветове! Ето, например Абиета Иглопадова, уж зряла дама на солидна възраст, като бухнала едни ми ти коси, с ръждиво-рубинен цвят… Предизвика ме да се обадя на ВИП-отдела (Внос от Индия и Пакистан), да ги питам дали скоро не е минавал керван със солидни количества къна. Отговориха ми, че освен семена за индийско орехче, друго скоро не са докарвали и че вече се ползват летящи метли, а не кервани, защото транспортът на вещиците бил по-евтин, отколкото изхранването на камилите.

Нямаше да се тревожа чак толкова, Ваше Сиятелство, ако тази пъстра зараза не беше обхванала самото сърце на Шарколес! Ядката, от която черпи енергия всичко живо, огледалото, без което Слънцето не може – Езерото на нимфите! Пазителите на езерото, семейство Аескулови-Хипокастанетови, които и без това си се големееха (в смисъл, големички растат, де, нали е широчко около тях ), сега решиха да хванат ръжда. Явно, това им е подшушнала с чучурите си онази, новата чешма, която все излива част от водите си около нея и се стреми да се слее с вълшебното езеро. Кой знае как и откъде са я докарали онези тролове от службата ВВиКК (Води Вадим и Камъни Къртим).

Държа да докладвам, че и госпожа Поплар Сърцелистова, съседка на Хипокастанетови, реши да стане блондинка! Тези дни се заиграваше да направи косите си в цвят “старо злато”, като преди това накара една банда таласъми да претарашат пещерите на джуджетата … да сравнявала цвета <:О !

Ваше Величество, с дълбока скръб трябва да Ви призная, че и моето собствено семейство, милите ми Дъбокорови, не останаха незасегнати! На тях им дойде великата идея да подменят настилката на Шарколес. Вие знаете как се гордеем с нашата изумрудена трева, а ето сега, моите сестри, братовчеди, стринки и вуйчовци, чак до девето разклонение се грижат да създадат един специален червено-кафяво-златист килим. Ами… от друга страна да Ви кажа, не изглежда зле, даже Слънцето много му се радва и обича да разнообразява шарката му.

И не им стига, че сме с най-многобройната челяд в Шарколес, ами и увличат разни по-далечни братовчеди да участват в съшиването на килима. Да не пропусна да Ви отбележа, че гоблините (разбира се, знаете, че те са в основата на всяко научно-палавотворческо откритие) са установили съставките на паяжинната течност и сега тайничко я варят. Смятат скоро да изпратят искане да им се издаде патент, но дотогава много често решават да бойкотират оплитането на новия килим и залепват някое листо за кората, да се вее като флаг на гоблиново-ентската дружба…

С всичко това, което Ви докладвам до момента, Кралю мой Всесветлий, можете да си представите как като Ваш ококорен наблюдател, пръв вестоносец и верен слуга, бдях ден и нощ, скрит сред шарките, за да разгадая същината на тези промени във Вашата любима резиденция.

И ето, че едва вчера сутринта, докато обследвах поляната на детелините, все още запазена от Ветровете на промяната, до мен приседна един възрастен човек. Знаете, Ваше Величество, че двуногите също обичат Шарколес и да Ви кажа, те изключително много се радват на новите и багри!

И така докато си разменяхме рошави мисли с него, той възкликна по едно време “Ама какво се чудиш?! Всяка есен гората се преобразява за Карнавала! Всяка полянка е сцена, на която дефилират в най-пищните си окраски листата. Има си и конкурс, даже!”… Какво да Ви кажа, Повелютелю мой, направо ми падна шапката на жълъда от това разкритие. Покорно моля, да извините невежеството ми, но нали съм едва тазгодишен… То и човекът ме нарече “зелен” и “филиз”, че съм направил такава “издънка” да не знам такова просто нещо.

За сметка на това, че покорно изтърпях прилагателните за моята зелена личност, човекът ми показа къде ще се открие тържествено Карнавала – Поляната на Феите. Те идват тихо пристъпвайки по тази пътечка, обсипана със златни листа. Оказах се там, тъкмо когато нагласяваха прожекторите.

Ваше Величество,

В заключение на този пространен Доклад, придобил застрашителните размери на роман за заблудите и радостните разкрития на един жълъд, бих искал да Ви връча емблемата на Карнавала – символ на единението между магическите твари на Шарколес, така както действат в хармония и съвършенство всичките сезони, които прелитат над нея…

А това е запазената за Вас тържествена ложа, откъдето ще наблюдавате надпреварата в конкурсите “Златния дъб”, “Алената буква”, “Красотата е в пъстротата”, “Any colour you like” и “Края на лятото”…

За точната дата на откриването на Карнавала, ще Ви информирам в следващия си доклад.

Искрено Ваш: Вълнолист Жълъдов Мъхокраков
Кореспондент на “Дейли Елфс”