Искам…


С цвят на тревога
е перото отронено
от уплашено литнала птица
С рехави пръсти
разплитат тополите
възлите на облаците гъсти

Искам синия купол!
Усмивките в синеоките локви
И лалетата да прогледнат!
Слънцето искам!
И с него тъгата ти
облачния кораб да последва…

Flo, 04.2008

3 Comments so far

  1. Дачи on April 19th, 2008

    три-четири дни вече се чудя какво да кажа за това стихче… нещо, което да не е тъпо и скучно, ама все тъпи и скучни неща измислям.

    Харесва ми!

    това е…
    искам още!

    П.П. Ела да снимаш лилавите лалета в бизнес парка – има нещо магично в тях…

  2. Geri on April 19th, 2008

    Ти пък! Изобщо не може да измисляш “тъпи и скучни” неща, така че не се напъвай ;)

    Много се радвам, че ти харесва. Сигурно ще има още, ако Flo се сети да ме посети отново…

    И ако се сетя сега къде е този парк… може и да дойда да ги снимам. И как няма да са магични, нали феите спят в тях ;)

  3. Дачи on April 21st, 2008

    е в младост 4, де
    /засрам/

Leave a reply