Искам…
С цвят на тревога
е перото отронено
от уплашено литнала птица
С рехави пръсти
разплитат тополите
възлите на облаците гъсти
Искам синия купол!
Усмивките в синеоките локви
И лалетата да прогледнат!
Слънцето искам!
И с него тъгата ти
облачния кораб да последва…
Flo, 04.2008
три-четири дни вече се чудя какво да кажа за това стихче… нещо, което да не е тъпо и скучно, ама все тъпи и скучни неща измислям.
Харесва ми!
това е…
искам още!
П.П. Ела да снимаш лилавите лалета в бизнес парка – има нещо магично в тях…
Ти пък! Изобщо не може да измисляш “тъпи и скучни” неща, така че не се напъвай
Много се радвам, че ти харесва. Сигурно ще има още, ако Flo се сети да ме посети отново…
И ако се сетя сега къде е този парк… може и да дойда да ги снимам. И как няма да са магични, нали феите спят в тях
е в младост 4, де
/засрам/