След дълго заиграване с ножички, гланцови блокчета, тонове лепило, триене и замазване на шевове, време беше да се седне и да се прочете най-сетне като как, аджеба, да изоставим “бабешкия метод” за правене на панорами и да натоварим с тази задача палавия дух hugin.

ДжинаХю (надявам се, създателите няма да ни се сърдят за името, ама пък му и отива ) е графичeн израз на една програма с отворен код, нарича се Panorama Tools, или накратко panotools. Така, че Джинът наистина е видимият дух от бутилката, където невидимо за нас, данните на отделните снимки, които му подаваме, се премятат, трансформират, сравняват, напасват и най-накрая, ти се поднасят във вид на елегантно, готово изображение.

Не си мислете, обаче, че цялото това чудо е само за мързели! Първо, да припомня встъпителните думи от по-старото RTFM за панорами – ако не сте си заснели кадрите умно, ако не сте внимавали за равнината на хоризонта, да не шавате много-много нагоре-надолу, никакъв джин няма да може да ви помогне да си направите паното. В такива случаи бутилката изплюва едно мазничко съобщение за грешка и учтиво ви пита искате ли да надникнете в логовете, като че ли там ви чака Шехерезада по шорти.

Сега вече сериозно. Ако още не сте си свалили и инсталирали hugin, сега му е времето – цък! За целта на практическото упражнение днес ще използваме моя ДжинХю, калибър 0.7.0, и разбира се, за окончателно разкрасяване на паното – The GIMP (2.4.7).

Ще се опитаме да възстановим една приятна гледка от околностите на Института по аквакултури Торре ла Сал (област Валенсия), по залез слънце. Очаквам Дачи да обяснява кой облак какъв е… ако успеем да слепим следните кадри, разбира се

Някои пано-колеги предпочитат да започнат направо с целите снимки, в пълния им размер. Не пречи, разбира се, зависи от ресурса и броя на кадрите. Аз предпочитам да ги понамаля, затова всяка снимка е минала един resize, до размер 1805 x 1200.

Взимаме си лампата, потриваме я… такааа, и викаме ДжинаХю. В първият таб “Assistant” са описани основните стъпки, които ни предстоят да направим. Ако имате повече данни за типа на обектива, с който се снимали, може да ги въведете. Преминаваме към втория таб – “Images”, където в “Add individual images” вкарваме снимките, които ще съставят панорамата. Да не забравите да укажете коя е снимката, по която ще се стиковат перспектива и експозиция. По подразбиране е първата снимка, но можете да укажете и някоя друга. Изберете снимка #0 или #1, после изберете с бутоните отдолу “Anchor this image for position” и “Anchor this image for exposure”. В нашия случай, действаме с настройките по подразбиране.

Ако сте избрали да слепвате снимки, в които няма запазени пълни exif-данни, ще ви се отвори допълнителен прозорец, да ви поиска информация за камерата и обектива. В противния случай, преминаваме към най-интересната част – изборът на контролни точки.

Първоначално ни се отварят и в двете прозорчета еднакви снимки (т.е. снимка #0). Преценете внимателно накъде ви следват кадрите! В зависимост от посоката, в която сме ги заснели, наляво или надясно, в съответното прозорче (в случая дясното, понеже сме взели кадрите отляво надясно) отваряме и кадър #1.

Преди да започнем с избора на точки, да погледнем бутончетата долу вдясно, Zoom да е “fit to window” и да са маркирани “Auto add” и “Auto estimate”. Започваме да избираме точките, като внимаваме да са такива, които лесно и ясно се виждат и на двата кадъра. Да се върнем на това, че трябва последователните кадри да са взети с достатъчен процент на припокриване (минимум 25%). Кликаме на левия кадър за избора на точка, след това – на десния. Ако няма съответствие, Джинът веднага изревава. Е, ще го послушаме, де… и или избираме друга точка, или с помощта на допълнителното уголемително прозорче, намираме точното място. Като го направим, преминаваме към следващата точка. Ръководствата (и моя личен опит) казват, че обикновено 5-6 контролни точки са достатъчни.

Като сме намерили контролните точки за кадри #0 и #1, кликаме на стрелката, за да придвижим снимките по дължината на панорамата – в случая, това е стрелката за надясно!

По същия начин, определяме контролните точки за двойките кадри #1 и #2, както и за #2 и #3. Когато го направим, преминаваме към меню Оптимизиране (Optimizer)

Тук може да се поиграе с различните опции. По подразбиране е зададено, hugin да взима под внимание кадъра, който сме маркирали да се използва за ориентация на паното. Така че, ако запазим опцията в таб-а “Optimize Positions (incremental, starting from anchor)”, джинът това и ще направи. Ще запази позицията на първата снимка (в нашия случай #0) и по нея ще ориентира останалите. Да го оставим така и да видим как ще се справи. Кликваме на бутона “Optimize now!” и след малко абра-кадабра по екрана, Джинът ни пита искаме ли да приложим магиите, ама наистина. Ми да, искаме – “Apply the changes”.

Следващото меню е оптимизиране на експозицията, Exposure. И тук може да се пробваме със заигравки, но засега използваме тихо и кротко опцията “Low dynamic range” и натискаме “Optimize now!”.

Сега, преди да сме преминали към окончателно пускане на духа от бутилката, нека си отворим едно много ценно подменю, а именно да видим кой живее зад иконката “Preview panorama”.

Много интересни неща има тук! Първо, бутончето “Auto” трябва да ни е натиснато, за да виждаме всичко, което можем да причиним на нашата панорама. Виждате, че по вертикалната и хоризонталната оси има едни точки (по-скоро кълбенца, ама така е решил моят вълшебен гном ), т.е. плъзгачи. Може да се заигравате и с тях, аз честно казано се ужасих силно от ефекта, който предизвиках на една полянка, която исках да сглобя. Какво виждаме на screenshot-a, обаче? Нашето хубаво небе си е прекрасно, но… хоризонтът ни изглежда така, като че ли облаците са му натежали

Има различни начини за справяне с проблема “изкривяване на хоризонта”. Самата аз снощи се “изкривих” да се заигравам със специално използване на хоризонтални и вертикални точки за корекция на перспективата. Ами стана, но защо да ручаме жабето сега (хм, .. няма да ни се размине по-нататък корекцията на перспективата, обещавам ), като в точно това меню си има бутонче “Straighten”. Много вълшебно нещо, с което автоматически се нагласява центъра и нивото на хоризонта!

И така, след като сме доволни вече от preview-то на панорамката, нека да я направим реалност. Отиваме на последното меню Stitcher.

По подразбиране проекцията е “equirectangular” и засега си я оставяме такава. Но ако се върнем назад, в превю-то на панорамата, можем да зададем друг вид проекция и да видим как ще изглежда с rectilinear (която се използва по-често за архитектурни композиции) или рибешко оченце, примерно

Другото важно нещо в менюто е, че е добре да се прекалкулират видното поле и размера на панорамата, до техни оптимални стойности – какви са те, програмката си решава. Но ако забравим да натиснем тези два бутона, рискуваме да получим като резултат доста малко по размер пано, с ограничени възможности за последваща обработка (и кроп, примерно).

В “Output” задаваме и опцията “Blended”, което вече е важно! Обикновено, кадрите за панорама ги взимаме с еднакви параметри, като скорост и апертура, но понякога се получава разминаване в тоналностите. Особено пък като имаме да слепваме небе. Нуждаем се от средство, което да заличи местата на зашиване и това е програмката Enblend, която се използва и от ДжинаХю. Все още не мога да се похваля, че съм пипала настройките за изравняване на експозицията, при които се използва програмката Enfuse, а за HDR (High Dynamic Range) все не намирам време.

В “Processing”, блендер-а трябва да е разрешен, а като любим изходен файлов формат ви препоръчвам TIFF без компресия. Като сме готови с всичко това, смело кликаме на “Stitch now”. Разбира се, иска ни име на файла, разширението вече сме го задали:

След което… затаяваме дъх! Започва тихото и задълбочено бълбукане на ДжинаХю, което зависи от това в какъв размер лампа сте го натикали. Ако е по-мощна, двукрила, четирияйчна и по-паметлива, може и по-бързо да ви избълва резултата

Voila! Ето го и нашия tiff файл, с прекрасното ни небе и тревичката, равна като че е в двора на Бъкингамския дворец, а не на вълнистото крайбрежие на точно тази част от Средиземно море.

След това идва само удоволствието (не че не ви беше кеф и досега, надявам се )! Отваряме си файла в GIMP и го подлагаме на допълнителни издевателства като кропване, нива, криви, изостряне. Ето накрая как изглежда нашето пано

Това е само основата, само първи крачки в използването на мощта на този хитроумен дух, но все от някъде трябва да започнем, нали? Сега, само за илюстрация, ще ви покажа какво се получава от едни кадри, дето хич и не вярвах, че могат да се налепят!

Това е крепостта на рицарите темплиери в градчето Пенискола, пак по средиземноморското крайбрежие, между Валенсия и Барселона. Какво ми стана с тая Испания днес… Изходните кадри са едни криви, явно съм се чудила как да се завъртя гледайки крепостната стена отдолу. Но с известен зор и малко насилие над горкия Джин, стигнахме до оптимизацията. Там му зададох опцията “Optimize Positions, View and Barrel”, след което се заиграхме с panorama preview. Ето какви ги надробихме, пробвайки различни проекции:

Equirectangular:

Cylindrical:

Fisheye:

Лично на мен, цилиндричната ми хареса най-много. Ето я вече извадена от бутилката

Следващияt път ще се позаровя в корекцията на перспективата, че хората какви панорами правят… ехеее! Хайде, бягам, че … има още 38 пана за сглобяване

Благодаря за вниманието!

Ето и някои полезни ръководства, без които нямаше никога да се справя с този Джин, въпреки всичките ми киловати чар

• основното ръководство на hugin
• как да изправим хоризонта
• списък с ръководства, да видите какво още ни чака с джина

П.П. Мнения, препоръки, допълнения и споделен личен опит са добре дошли!