Стълбата
Отмаляла и лека
Безтелесна и нежна
В пазвата уютна на съня
На самотна пътека
Сребриста и снежна
Цвят разтварям – във твойта ръка
И отронва мига
От пъпките свян
Изплита във тиха тъма
Стълба към върха
На екстаз и блян
Превзети със страст стъпала…
/Flo, 03.2009/
шопила ли си пламъка на свещта?
Не
Това е една от серията около 20-тина снимки, експериментални. Седиш си на тъмно, апаратчето заредено, духваш срещу свещта и снимаш!
Колко са близки водата и огъня, когато ги снимаш така! Изненадващи, невероятни, абсолютно неочаквани, като това нежно сърчице, например!