Стълбата


Отмаляла и лека
Безтелесна и нежна
В пазвата уютна на съня

На самотна пътека
Сребриста и снежна
Цвят разтварям – във твойта ръка


И отронва мига
От пъпките свян
Изплита във тиха тъма

Стълба към върха
На екстаз и блян
Превзети със страст стъпала…

/Flo, 03.2009/

2 Comments so far

  1. Дачи on March 20th, 2009

    шопила ли си пламъка на свещта? ;)

  2. Geri on March 20th, 2009

    Не :)
    Това е една от серията около 20-тина снимки, експериментални. Седиш си на тъмно, апаратчето заредено, духваш срещу свещта и снимаш! :D

    Колко са близки водата и огъня, когато ги снимаш така! Изненадващи, невероятни, абсолютно неочаквани, като това нежно сърчице, например!

Leave a reply