Само ти…
Posted January 21, 2009 
Comments(4)
Comments(4) “… and only you can kiss the pain away…” (Capercaillie)
И само пръстите ти могат да разплетат
усуканите нишки на душата ми
И само думите ти в заскрежения и смут
болка да изваят
Неусетно раздава шепа една
И болка, и спасението нежно
Как мразя единението им неизбежно
На мислите ми в скритата тъма…
/Flo, 01.2009/
Tози път и думите ти са като слънчев лъч…
Тъжно ми е като чета стихът. Но Vilford, е видяла слънчев лъч в него. И снимките – красиви са, – но и от тях ми е тъжно. Май пак съм в някакво отнесено състояние. Дано мине скоро.
А на мен ми е много интересно да видя как едни и същи думи и образи могат да породят толкова различни чувства! Може би, защото и мислите ми, и извиканите снимки покрай тях, са дошли в момент на обърканост, напрежение, болка и последваща радост. Хубаво е!
Благодаря ви, момичета!
A, Mari-ana, мила! За малко да забравя – споко! Отнесеното състояние си има конкретна причина — типичният за това време хормонален бунт, или щурм, или глад… както щеш го наречи. Скоро ще понапиша за този вълшебен месец… януари!
А пък аз се успокоявам, че е заради предстоящият ми рожден ден – още една свещ в тортата, размисли и отчети, планиране и организиране на купона и т.н. Като мине сигурно ще се оправя.
Обаче идеята за хормонален бунт или щурм ми харесва.