Има няколко причини да ми се прииска да напиша точно това. Останаха още несподелени гледки и впечатления от последната ми командировка в Испания. А може би протестите ме подтикнаха и по-специално исканията на природозащитниците, борбата за прекратяване заменките на горите и превръщането им в ски-писти, голф-игрища или хотели. Спомените за битката за Странджа преди година и половина, за Рила, за последните останали дюни по Черноморието ни. Може би ми се е нагнетил гневът от вида на ерозирали склонове и китайски стени по морето, и ми се иска да изкрещя “Хей, хора! Където отиваме, други вече се връщат и леят горчиви сълзи за опустошението, което са нанесли!”… А може и да ми се иска да отдъхнем малко от ледени висулки, мъгли и сняг, и да хвърлим един поглед към Средиземноморието

Какво си представяте като чуете Средиземноморие? Лазурни плажове, лениво поклащащи се палми с гроздове фурми, заплашващи да паднат върху безгрижните минувачи. Пищни цветове, аромат на печена риба, маслинови горички, фикуси. Слънчеви, усмихнати, неуморно жестикулиращи хора, темпераментни танци, топъл бриз от морето?!…

Мда, за всичко това вече писах преди време, когато разказвах за Беникасим. Сега ми е иска да погледнем от друг ъгъл на това, което се случва отвъд малките и китни курортни градчета.

Torre de la Sal, където беше командировката през октомври миналата година, e на около 15 км северно от Беникасим. Тази част на крайбрежието представлява низ от курортни селища, които още в края на септември вече са празни и тихи. Не, че не е така и по нашето Черноморие, нали? Едно време имаше приказка “На изток България граничи с Балкантурист”.

На следващия ден след пристигането ни, докато пътувахме за първи път към института, бях очарована от гледката, която се къдреше от лявата страна на пътя (което се явява северозапад-север ). Плавните очертания на хълмовете на природния парк “Desierto de las Palmas” в наситено зелено се редуваха с красиви светло-охрени скали, наредени като че някой великан се е заигравал да строи.

Хълмовете са голи, общо взето, тук-там се появяваха пръснати горички от морски бор или единични палми. Специфичен пейзаж, с особена красота. В пазвите на хълмовете, по спомени на местните колеги, е имало насаждения от мандарини и бадеми, които сега … са на път да бъдат унищожени напълно.

Следващото курортно градче е Oropesa de la Mar, също толкова тихо и изглеждащо изоставено през есента. Веднага след него покрай пътя се плъзгат огромни билбордове с реклами на новия комплекс “Marina d’Or”, перлата на Кабанес и сигурно на цялото западно Средиземноморие, може би.

Какво ли очаквах – може би хотели като Кубан, или австрийския хотел на “Св. Константин и Елена”? Това, което видях, обаче, надхвърли всичките ми кошмари. Колкото и да ме беше очаровала гледката на зелените хълмове, толкова ме ужаси тази, откъм морето. На север от Оропеса чак до Torre de la Sal се нижат ред след ред, на първа линия, току до плажната ивица (която и без това не много широка точно в тази част на крайбрежието) … жилищни блокове!

Огромни, ужасяващи бетонни чудовища, подредени в два, три и повече реда. Някои от тях ми заприличаха на хотелите в Албена…

Но повечето изглеждаха ето така, едва ли не като луксозни панелки! Само дето тези бяха от тухли, но иначе по нищо не мога да ги отлича от безвкусицата и еднообразието в архитектурата на панелките. Тогава (а пък и сега) се чудех, как е възможно страна с такива архитекти, които са построили сградите във Валенсия или Кастельон, в страната на Гауди, да се сътвори такова архитектурно грозилище!?!

На осем и повече етажа, може би с дължина около 10 входа, това са невероятно количество апартаменти. Когато за пръв път видяхе “перлата на Средиземноморието” ококорени попитахме Пако, нашият домакин, що за чудо е това?! Дори не са хотели, това бяха жилищни сгради! Пако, типичен испанец (и каталунец, на всичко отгоре ) доста се разгорещи, докато ни обясняваше цветисто как шепа инвеститори са “завзели” целия терен и са започнали това безумие. Имаше съмнения, че част от тях са и незаконни. Идеята дошла от желанието на испанци (главно от Мадрид) и чужденци да купуват апартаменти по Средиземноморието. Било, едва ли не, въпрос на чест за по-заможните испанци да имат и по един апартамент на морето.

На втора-трета линия се строят по-малки сгради и бунгала. Ширват се пътища с безумно преплитащи се еднопосочни участъци. Всеки ден, колегите от Института по аквакултури преминават през тях, и всеки ден строителите им поднасят изненада, с някоя новоизрисувана безапелационна стрелка…

И не само, че вече е построено много, но и продължава да се строи още. Стоят и си чакат бетонните чудовища и празните апартаменти, които не мога да повярвам, че някога ще бъдат продадени. Кои ще са тези туристи, на които би им харесало да изкарат отпуската си в подобен жилищен комплекс?!

Когато търсех информация за Marina d’Or, попаднах на случаен коментар от един турист. “Комплексът беше абсолютно празен и безинтересен“, – казва той. – “Ред след ред сиви сгради, с изглед една към друга. Красивият плаж, който ни рекламираха на web-сайта всъщност не съществуваше, вместо него само чакъл и мърсотия, която се разнасяше над цялата тая безкрайна строителна площадка, простираща се навсякъде“.

Ако погледнете в гугъл на картата на Torre de la Sal, или Cabanes, ще видите че Марина д’Ор достига до едно продълговато зелено петно. Това е природният парк “Prat de Cabanes-Torreblanca”, който започва буквално от оградата на Института по аквакултури.

Зона със заблатени и заливни участъци, с полусолени води, тръстикови масиви и петна със запазени горички от бадем и цитруси, гнездящо местообитание за редица блатни и водолюбиви птици. Него не са могли да докопат, но както казва Пако “Да видим докога!”.

И така километър по километър, тухла по тухла, от специфичната средиземноморска растителност, дюните по крайбрежието, горичките с маслини, цитруси и бадеми в подножието на изумрудените хълмове, се стига до жалката картина, която в продължение на две седмици, всеки ден ми предизвикваше болка, гняв и страх, за това което е способна да сътвори човешката алчност.

След командировката попаднах на някакво съобщение, че властите в Испания са се заели да разрушават незаконно построени сгради по Средиземноморското и Атлантическо крайбрежие. Значи има начин! Хората са намерили механизма, закона и твърдостта да се преборят с този проблем. Друг е въпросът ще се върне ли красотата, такава каквато е била преди да посегне багера?!

А преди месец-два попаднах на реклама на витрината на едно туристическо бюро, с така познатата ми шарена платноходка. Да, не беше лъжа! Вече има строителни обекти, построени от “Marina d’Or” в България – два комплекса във Варна и на Рибарица. Не съм се занимавала да търся повече информация, как са построени, на каква територия, къде точно. Иска ми се да вярвам, че не са довели до безмисленото опустошение, на което бях свидетел.

Все още имаме шанс, според мен, да не загубим красотата на нашата природа напълно. И трябва да се борим за оцеляване на последните кътчета по Черноморието ни, на Калиакра, Странджа, Рила… За да не стане така, че внуците да се радват само на снимките ни.