Много е трудно да си мислиш, че си в командировка, a не на почивка, когато се окаже, че хотелът ти е в малко, курортно градче на брега на Средиземно море. На мен за пръв път ми се случва такова нещо, макар че никак не бих могла да се оплача и от предишните си командировки в Испания — през 2005 и 2007 в Севиля Тази година, за разнообразие, посетихме колегите от Института по аквакултури в Torre la Sal. Самият институт е на около 15 км северно от градчето, където бяхме отседнали, Беникасим (Benicassim), и всеки ден някой от колегите ни караше с кола дотам и ни връщаше привечер. Лукс категория отвсякъде Така за две седмици успяхме да навъртим доста километри на север и на юг от градчето, да пообиколим Кастильон, Валенсия и делтата на Ебър, които по никакъв начин не се събират (нито като описание, нито като снимки ) в един разказ, затова започвам подред

Беникасим (Benicàssim) e курортно градче с около 14 000 жители, а през лятото заедно с туристите, достигат по мнение на колегите там до около 200 000. Намира се на 13 км северно от Кастельон и на час с влак от Валенсия. Основните му забележителности са красивото крайбрежие и веригата планини, в които влиза природният парк “Desierto de las Palmas”, простиращ се на 3200 хектара, западно от градчето. Спретнати бели къщи, разкошни вили покрай морето, по-малки или по-фамозни, десет и кусур-етажни хотели, всичко е потънало в зеленината, така характерна за картичките, описваши Средиземноморието. Като се започне от маслините, с техните изкорубени дънери и корони, понякога оформени по най-невероятни начини, според въображението на местните озеленители…

… през невероятно красивите борове, за които още водим спорове дали са пиния (Pinus pinea) или морски бор (Pinus maritima)…

… та се стигне, естествено, до разнообразието от палми, така развихрящи дизайнерското въображение на мъжете, особено ако се съчетае с карибски мелодии и обичайните за сезона меки нощи. Най-често срещани са финиковите палми (Phoenix dactylifera)…

Обикновено изящно гарнирани с бухнали в цикламено, розово, бяло или оранжево бугенвилии…

… или с различни по размер и великолепие араукарии (дървото в средата). Не знам дали повечето от вас знаят, че араукариите са “живи фосили”, типични представители на мезозойската растителност. Сега се срещат в южното полукълбо, а в северното се отглеждат като красиви декоративни растения, подобно на небезизвестното гинко…

Едно от любимите места не само в Беникасим, но сигурно във всеки курортен град е крайбрежната улица. През десетина метра по нея има чешмички, много пейки, но … няма заведения, от които да ви преследва примерно последния хит на някоя представителка на силиконовия тръст “Пайнер”.

На първа линия зад крайбрежната улица са красивите вили. Много от тях са построени в началото на XX век, реставрирани и поддържани със стил и изискано великолепие. Попитахме местните колеги и се оказа, че тези вили никога не остават незаети през лятото…

Зад вилите вече се появяват хотели и кооперации… много се чудя как да ги нарека. Много ми приличаха на ведомствените и партийни станции по нашето Черноморие (например на курорта “Дружба”) през 80-те. Всъщност, оказа се, че това са си апартаменти, някои от които се наемат, но повечето се купуват. За испанците с достатъчно добро финанстово състояние е естествено да имат по два апартамента, единият в града, където работят, а другия – в място като Беникасим, който се използва като вила.

А това е изглед от тераската ми в хотела: западен и източен (по-скоро леко североизточен )

Колегите разправяха, че през лятото градът се превръща в същинска лудница от туристи, но през септември беше много тихо. Освен местните хора по улиците се разхождаха предимно почиващи пенсионери, навсякъде цареше спокойствие и лежерно настроение. Още малко от тази приятна атмосфера…

Torre de San Vicente:

Църквата “Santo Tomás”:

И какво е една Валенсианска околия без … файери! Las Falles (Fayeras) е древен обичай за честване празника на Св. Йосиф. Празнуването е дълго и както ни казаха колежките, било през март. Е, явно и през септември имаше някакво подобно събитие, защото още първата събота се оказахме на пътя на шествието на хубави и пищно облечени момичета. За беда, батерията ми се оказа за смяна и … само тези три красиви девойки попаднаха на мушката

Завършвам серията с една лежерна, слънчева сутрин, когато слънцето приятно гали, кафето (con leche) е плътно и ароматно, шапките на чадърите по плажа са нехайно накривени, морето подканва с палави синьо-бяло-зеленикави езичета и те подкарва на мисли за липсващите ти приятели, усмивки и сладка приказка…