Огън и лед

Posted December 31, 2008 * Comments(5)

* * *

Стихии две в душата ми витаят

И болка, и смут, и копнеж

Във мене сменят се и си играят

Като вятър с пламъче на свещ


И в лед да ме скове твоя дума една

Знам друга в пламъци ще ме обвива

Аз в тази стихия пристъпих сама

Да повярвам, че желана съм… и жива.

/Flo, 27.12.2008/

Tags:
Posted in Dentro de mim

5 Comments so far

  1. Mari-ana on December 31st, 2008

    Нямам думи! Докато напиша коментара в другия пост, ти си го качила…
    БЛАГОДАРЯ ТИ!!! Разплака ме, трогна ме!!!
    Прекрасни са и двете!!!

  2. Geri on December 31st, 2008

    Хеей-хееееей, момиче! Бива ли рев, бе, ще разредиш шампанското! :D

    Много съм щастлива, че нападението на музите те е зарадвало така! Прегръдки, целувки и пак наздраве! :D :*)

  3. Mari-ana on January 1st, 2009

    Честита Нова Година, Гери!
    Пожелавам ти много щастие и любов, здраве, късмет и успехи! :)
    Стихът ти още дълго време ще насълзява очите ми. Не зная какво те е вдъхновило, но с него ти бръкна дълбоко в сърцето ми и извади навън нещо, което, май бях скрила.
    БЛАГОДАРЯ ТИ, ОТ СЪРЦЕ, ЗА ТОЗИ ПОДАРЪК!!!

  4. Geri on January 1st, 2009

    Благодаря ти от сърце! :*

    Всеки има скрити кътчета в душата си, ненапразно и така се казва мястото за стихове тук (dentro de mim – отвътре, или “дълбоко в мен”). Не ми се иска да мисля, че сълзите ти са от болка, Марианче! Стихът е породен от това, което на всеки се случва, когато любим човек го накара да изпада в контрастни настроения. Но не е ли това, което ни прави цветни, изважда ни от руслото, кара ни да тръпнем и да се усещаме истински…

  5. Mari-ana on January 1st, 2009

    Не е от болка, Гери. Бъди сигурна! :) От прозрението и светлината, която ми даде стихът ти! Това е най-хубавият подарък, който получих тези дни!
    Благодарение на теб, изворчето на оптимизма ми отново тече буйно и щедро! :P
    Благодаря ти, още веднъж!
    Целувки и силни,топли прегръдки!!! :)

Leave a reply