Dahlia
Палави мисли-предвестници! И вие ли жадувате за пламъчетата, които докосват бузите щом се осмелиш да целунеш? За същите тези пламъчета, чието докосване е като разлистени от горещ дъх мигли, когато потърсиш челото ми…
Раковини в изящно съвършенство. Десетки нежни ушички, напрегнати да чуят далечния тътен на лятна буря. Жадни да задържат всяка следваща капка, търкулнала се по ръбчето на устните.
Обичам тази мандала! Очите потъват в търсене на сърцевината, прегръщайки лист по лист, оставяйки го да се изплъзне след докосването – някак с нежелание и мъничко с нетърпение за следващото докосване. Замаян поглед, който губи очертанията на устните, но не и извивката на усмивката.
Грудките спят още. Положили главици една на друга, скрити в уютната тъмнина на мазето. Един слънчев лъч е достатъчен да събуди сладката нега. Една нежна ласка на вятъра, едно почукване на зеления кълвач в двора… Очите ти греят посред виелицата. И ръцете ти винаги са топли дори и в снега. Пламъчета играят в усмивката ти. Шшшт, ще събудиш гергините!
/за всички горещи цветни души – гуш!/
Даааа, ето го слънчевото и топло лято, скрито в далиите:D! Направо я прескочихме пролетта, но аз не се оплаквам Искам лято на Карибите, може ли една вълшебница да подшушне на друга и някак да ми се случи
Може да се пробва. Стига да не поискаш и някой по-засукан карибски пират (тъй де, както така лекинко прескочихме пролетта…)
ах, леле, разкошно … не мрънакам да се прескочи пролетта, но дочух нещо за Карибите … дали има още свободни места
Само това до Джони Деп в самолета
Сър, защо сега зорлем искате и мен да ме подкарате към Карибите?! И без това акъла ми изобщо не е с мен и си търси по-горещо място от нашите ширини
Рошле, за какво са ти Карибите?! Жега, пот, един шоколад не може човек да изхрупа без да се омаже!
Ами като не става доброволно, ще трябва да е зорлем. Толкова ли няма птици за „изследване“ по карибските острови?!
хахахаха … ох, господин Сан Антонио, как ме разсмя …
Гери, потресена съм от липсата ти на знание(да, точно ти, не ми се кокори така) от новото изобретение на човешкия мозък, мързел и чревеуходничество – викат му хладилна чанта. А и на плажа хич не ми е до шоколади. С прискърбие съобщавам, че и този ми бастион биде превзет от хлапетата …
Пак ме питай за какво са ми Карибите (освен че, обвиасли, ще седя до Джони Деп в самолета)
убу, де! Джонито след самолета … направо на плажа ли ще го търкулнете? Ако е така, значи той ще прави замъци от пясък, кофички, ще цамбурка с лапетата, а Ваша Сияйна Рошавост лежерно ще посръбва коктейл. И сега, в тая гледка, никак не се връзва една хладилна чанта, още повече всички подобни, които имам в представите си, са все пълни със спирт, формалин и банки с епруветки, пълни с червеи
Нейсе, разбра се тя, че Карибите ви зоват, ми да взема да направя нещо за по-скоростно стопяване на преспите. С по един наръч праз-лук подмищница, вместо пальми, чакането на рейса да акостира до дълбоката локва си е един вид уелкъм ту дъ карибеън
уелком ту дъ карибиан, лов