Усмихна ме синевата, грабнала първия ми взор тази сутрин. Обичам първи януари! И потрепващите клони с тайнството, скрито в пъпките им – видимо само за посветените. За тези, които усещат всяка минута от узряването на деня. Обичам мириса на топящия се сняг, канонадата на капчука, по пладне успяла да заглуши смеховете на дечурлигата на пързалката.

Обичам всяко стръкче нов живот и ласката, напъпила в мен, която кара душата ми да звънти. Добро е, когато обичаш! Светло е, когато хиляди капчици надежда чакат слънцето да ги издигне високо. Обичаш ли да летиш? И най-мъничкото и крехко същество обича нежността и ласката. Обичам те! И Теб, и Неговата усмивка, и радостта от присъствието на Другия. Обичам да обичам!

Януари! Небето се отваря! Чакането свърши за кипналите в леда мехурчета светлина. Ако е добро и светло вътре, добро ще сияе и напред. Обичай! Обичта е пеперуда, кацнала на разтворената длан. Ако я стиснеш, за да бъде само твоя, ще унищожиш крехката и красота. Любувай и се, остави я да отлети, за да дойде пак. С нея ще дойдат и птиците. Следвам стъпките в снега. И сенките на оцелелите стъбла. Топлина има навсякъде, във всяко сърце. Обичам да я откривам за теб, за другия, и за него, който пътува сам в автобуса с помътнели стъкла. Обичам те, моя реалност! Ти си тук и сега!