То кажи-речи човек като остарява, всяка година все по-драконски му започва. Още не освестил се от пиратки, баклави и бенгалски огън, януари те връхлита с всички екстри, тази година придобили особено зъбат вид. А-ха да започнеш да се бориш с първи прочит на приказката “Аладин и 36-те sheet-а на годишния отчет”, за който си си предвидил поне седмица, и … на вратата ти цъфва бригада майстори. Не, че не съм си поискала нова дупка, ама бях решила да е мъничка, някак си… почти хобитова. И нищо друго! Ама то като се почне с едно, никога не свършва. Де да имаше дракона само по 2-3 прешлена, ама след него се вие гръбнак, че и опашка, дълги и назъбени като заскрежен простор.

- Ауу, муцка, ще ти направим стаята кукк-личка! Едно ламинатче ша сложим. Ше се шпаклова ей, там онова петно. Ма не може с тъз юфка над главата си да работиш! Ше спретнем едно освежаване на черчеветата. Малеей, ма това маджун ли е?! Тцътцъ, некадърници!…
- Не, не и не! Избивате ми вратата и се махате от очичките ми – тропа с краче Класната – Може даже да не я обръщате. Аз ще си я замажа.
- Ма както кажеш! Ако ти ще въртиш шпаклата с кеф ше те гледаме, ама… Добре ще е да се оправи малко тая дупка! Чужденци чакаш да идват, не може тъй…

Следва избутване на мебел и техника в единия край, с надежда да бъдат пощадени от праха и с друга надежда – да не избиват дупката за врата с танк! Тъкмо сме се направили на последователи на Кристо и идва Баш Торанагата на Лаб-а. Застава с щастлива усмивка, вперил поглед в невинно чистите (все още) гънки на найлона:

- Еееех, откога чакам да ми падне за ремонт тая стая! – кратка пауза, при която се вглежда с почти рентгенов поглед в стената, която трябва да бъде поругана, и… следва вой – Идиоти! Ма как може да сме такива тиквеници, бе! А уж всички го знаем! Тръбите!!!

И така, драги зрители, последваха дълги умувания като как да пробият врата на стената, по която минават ВиК тръбите за мивката на колежките в съседната стая. Когато на следващия (почивен) ден влизам в лаб-а, ме посреща хор от ревящи машини и остър мирис на пърлено дърво. При всичкото му чувство за естетика, решавам, че едва ли точно сега на Директора му е хрумнало да си пирографира свободните от културни пластове ъгли на бюрото… Подозренията ми се потвърждават – и шум и аромат идат от моята стая! Под мърлявия балатум се е открила гледка на чудесно старо дюшеме. Когато се появих на сцената, тъкмо го бяха разрязали като торта “Гараш” по диагонал, почти през средата – за да мине мръсния канал между двете мивки. Тръбите за чистата вода пък образуваха красив полегнал полицай на входа на вратата. Тези дни трябва да си потърся живописна табела “Mind the step”, да сложа отвън на вратата и съответно “Mind the gap” от вътрешната страна, преди някой да си е приземил носа на ръба на гардероба.

И така невинният ремонт, предвиден да протече само с пробиване на хобитова дупка, мина през всички етапи на смяна на под, шпакловка, писъци за избор на подходящ цвят латекс, последно докаран до леко разредено пюре от праскова, но хич и не се оплаквам на фона на бонбоненото розово, което спретнаха на колежката бандата далтонисти с мечета и стълба. При мен го докараха почти до цвета на парламента, понеже правели моята стая “с любов”…

Накрая, тъкмо след като бяхме измили джамовете с помощта на Човека-Паяк (ролята аз я поех като най-пластична в кръста), майсторите рекоха “Туй ногу убаво! Тъкмо така се прави! На митото сега ше им теглим една боя!”… Всичката таз галимация продължи около десетина дни, което си е абсолютен рекорд за Лаб-а. Когато успях да си седна на стационарната машина и изчаках да си излее яда във вид на неколкократно чекване на диска и прашни ругатни, излезли от вентилаторите, ме напъпли ужаса за всичко, което е трябвало да бъде свършено за тези две седмици.

На всичко отгоре, сред подготовка на документи, журита, отчети, бланки, финанси, искащи и чакащи за всякакви неща колеги, заминаващи на специализация и идващи такива от разни страни, успяхме да започнем и уроци по народни танци! Добре, че е този непресъхващ див и красив ентусиазъм, който ни крепи (и не само в танците)!

Въпреки студа и преспите, при мен Драконската година започна като лятна буря, спираща дъха, разместваща пластове, предизвикваща промени, които изтръгват соковете на земята и карат кръвта да кипи. Май няма смисъл да се питам ще продължи ли този вихър да ме носи цялата година, че и отвъд. Ами друго не ми остава освен да запретна ръкави и да се настроя за следващите предизвикателства по гръбнака на Дракона… Само да успея да си намеря колани за стола, че с тоя ламинат и с така добре изразения наклон на стаята, по средата на изречението усещам как клавиатурата ми се изплъзва изпод пръстите и столът ми се понася по силата на гравитацията към другия край.

Такива ми ти работи покрай mae-ashi-mae-geri. Надявам се, избягалата от звука на бормашини и тухлен прах, Муза ще вземе да се завърне, за да провери какво става из Шарколес, че откакто е паднал дебелият сняг се осланя единствено на шетнята на сър Никълъс из дебрите и

П.П. Извинявам се, че липсват снимки от руините на стаята ми, ама при разклатеното здраве на Дейна ме дожаля да я карам да диша прахоляка