Archive for the 'Dentro de mim' Category

Назови ме

PICT5238ubw

Назови ме Пролет!
Вади ще стопя в нозете ти
Бедрата ми разлистили

Лято назови ме!
Зноят в класовете трепкащи
В косите ми ще сресваш

И Есен твоя съм!
С ябълки съня ти ще посрещам
В змей да те превърна…

В зима ме намери
С пръсти, в джоба ти преплетени
С кръв, кипнала от жад неутолима
С плът, която не от студ трепери…
Ако искаш име ти да ми дадеш
Назови ме Зима…

/Flo, 12.2012/

Mais ou menos

acer platanum

Много е – времето, когато те няма
Малко – зноят на лятото
Много са – листата, неразрошени
От твоята страна на пътеката
Все по-малко – търпението ми да дочакам
Ръката ми да свие гнездо в твоята
Колкото времето трупа сребро
И спомени в туптящо слепоочие
Все повече се сливаме в едно
И секундата без теб е денонощие…

/Flo, 11.2012/

Космология

starry night

Твоите пръсти – вплетени в косите ми
Ръката ми – по долината на гърдите ти

Твоите устни – жарта на сърцето ми
Моята усмивка – сиянието на очите ти

Къде завършвам аз?
Къде започваш ти?
Слети сме в един екстаз
В една Вселена от мечти

~ * ~
… Знам къде започва Вселената!
Там, където устните ми срещат твоята материя,
А взривовете никога не се превръщат
В баналност…

/К & F, 10.2012/

Стаята

скреж

Когато те няма до мен
Сякаш съм в стая – огромна, кънтяща
С десетки врати – всички до една отворени
Търся се в празнотата и не се намирам
Течението заскрежава мислите в спомени

danca de fuego

Само топлината ти любяща
Връща уюта на времето – в шепите ни спящо
И на дъха ни взривява покоя
Искам да намеря ключа – да го претопя
Ще ни стигне ли зноя?
Ключът, който вратите отваря
Страхът – да не те загубя някога…

/Flo, 09.2012/

Missing…

sunset

Нежност е, цветът на вълната, когато целува брега
Ласка – крилото на чайка, обагрено в залез
Въздишка е, вятърът с аромат на смокини
Нетърпение – песъчинки, заиграли се в боса следа
Желание – морза на звездите под фара запален
Така ми липсваш! Заплитам в красота
Всеки миг без теб – по-бързо да минава…

/Flo, 08.2012/

waves

Намигване

sunset Ahtopol

Да знаеш – със Слънцето сме се разбрали
Ще му намигна утре на здрачаване
И то намигването ще ти предаде…
Да не забравиш да погледнеш в него, мила!
От диска ще те стрелне любовта ми
И никой друг не ще да разбере!

/K., 08.2012/

Обещание

agua vida

*~*~*
Ще те дочакам, както капките след дъжд
Когато крачка правиш от подслона
Едва пристъпил смело – изведнъж
В смях и бисери обсипват клоните

spiral

Ще те посрещам всеки път с прегръдка
След болка – нежна, лудешки шумна – в радост
Като лоза, обвила всяка твоя стъпка
В спиралата към следващата младост

fig leaf

Ще те намеря в сънната тъма
Със сладостта на спомен напоена
Във фибрите на въздуха ще те вплета
За да те чувствам винаги до мене…

/Flo, 07.2012/

Равновесие

ff

* * *
Топлото усещане за цялост
Когато си над мен
Меката светлина на погледа
Сгушена до теб
Ръцете ти щракват закопчалката на часовника
Сключени зад гърба ми
Отнемат ме от света
Да ми подарят вселена

/Flo, 06.2012/

Гълъбицата

orchid

~ ~ ~
Коя посока да следвам?
Разперя ли криле – разкъсвам душата си
А уж моя е синевата…

Колко сенки преболява?
И с всеки спазъм – още място намира сърцето
А е колкото орех голямо

Така ми иде някога да отлетя!
Но облак е гъвкав душата
И орехът – в здрава черупка
Просто е нощ
И знам – любовта ти
Ме пази…
И твойта прегръдка

/Flo, 05.2012/

O Sonho

sunset

* * *
Луната ми каза
Видяла те усмихната
Ще ни запази кратер
И облак в млечносиньо
Ако изпусна съня -
Да не настинеш

/Flo, 05.2012/

« Previous PageNext Page »