Archive for the 'Dentro de mim' Category

Залез

панорама залез

* * *
Не тъгувай, Слънце
Утре пак е ден!
Зората пак тъмата ще примами
И като обелен портокал
Ще те търкулне
В мойте длани

Имам нежност
Света да прегърна
Да запаля любов във скала
И сокът ти живителен да върна
На всички оцелели под снега…

/Flo, 01.2014/

Да си пролет…

Majo

* * *
Да си спомням за теб – сладък огън
Да чувам шепота ти – цяла в твоя власт
Да те милвам, да ме имаш – само твоя
Да си пролет – ще съм див, разцъфнал храст…

/Flo, 05.2013

Love is the winner

self

Когато превръщаш сълзите в дъга
Когато посрещаш въздишката с устни
И стапяш със нежност всяка тъга
Моля се мига да не изпусна

И зората ме буди по-жадна
С мисълта да те видя до мен
От тъмата с усмивка се ражда
Всеки ден със теб, благословен

/Flo, 04.2013/

Нощ и ден

luz

Искам да избягам със нощта
Там, където няма други звуци
Да ме буди само твоя шепот
Отмаляло топла във ръцете ти
Луната любопитно ще надникне
С ореол, поруменял от гледката…

Копнея да посрещна изгрева
С теб, на топло под завивките
Усмихнат слънчев лъч ще се откъсне
Ще влезе през прозореца
Ще скочи във леглото ни
Да го стоплим между нас
… и да го пуснем

/F & К, 02.2013/

Назови ме

PICT5238ubw

Назови ме Пролет!
Вади ще стопя в нозете ти
Бедрата ми разлистили

Лято назови ме!
Зноят в класовете трепкащи
В косите ми ще сресваш

И Есен твоя съм!
С ябълки съня ти ще посрещам
В змей да те превърна…

В зима ме намери
С пръсти, в джоба ти преплетени
С кръв, кипнала от жад неутолима
С плът, която не от студ трепери…
Ако искаш име ти да ми дадеш
Назови ме Зима…

/Flo, 12.2012/

Mais ou menos

acer platanum

Много е – времето, когато те няма
Малко – зноят на лятото
Много са – листата, неразрошени
От твоята страна на пътеката
Все по-малко – търпението ми да дочакам
Ръката ми да свие гнездо в твоята
Колкото времето трупа сребро
И спомени в туптящо слепоочие
Все повече се сливаме в едно
И секундата без теб е денонощие…

/Flo, 11.2012/

Космология

starry night

Твоите пръсти – вплетени в косите ми
Ръката ми – по долината на гърдите ти

Твоите устни – жарта на сърцето ми
Моята усмивка – сиянието на очите ти

Къде завършвам аз?
Къде започваш ти?
Слети сме в един екстаз
В една Вселена от мечти

~ * ~
… Знам къде започва Вселената!
Там, където устните ми срещат твоята материя,
А взривовете никога не се превръщат
В баналност…

/К & F, 10.2012/

Стаята

скреж

Когато те няма до мен
Сякаш съм в стая – огромна, кънтяща
С десетки врати – всички до една отворени
Търся се в празнотата и не се намирам
Течението заскрежава мислите в спомени

danca de fuego

Само топлината ти любяща
Връща уюта на времето – в шепите ни спящо
И на дъха ни взривява покоя
Искам да намеря ключа – да го претопя
Ще ни стигне ли зноя?
Ключът, който вратите отваря
Страхът – да не те загубя някога…

/Flo, 09.2012/

Missing…

sunset

Нежност е, цветът на вълната, когато целува брега
Ласка – крилото на чайка, обагрено в залез
Въздишка е, вятърът с аромат на смокини
Нетърпение – песъчинки, заиграли се в боса следа
Желание – морза на звездите под фара запален
Така ми липсваш! Заплитам в красота
Всеки миг без теб – по-бързо да минава…

/Flo, 08.2012/

waves

Намигване

sunset Ahtopol

Да знаеш – със Слънцето сме се разбрали
Ще му намигна утре на здрачаване
И то намигването ще ти предаде…
Да не забравиш да погледнеш в него, мила!
От диска ще те стрелне любовта ми
И никой друг не ще да разбере!

/K., 08.2012/

« Previous PageNext Page »