Archive for the 'Dentro de mim' Category

Бягство

01_rain_PICT8255u

Ако все чакаш зло – не ще разцъфнеш в синева
С толкова възли е – на живота градежа
Успяват да избягат само стружки ръжда
Осмелили да се пуснат от крепежа…

/Flo, 09.2016/

Като…

dew


* * *
Като среща си – изневиделица сбъдната
Дъха задържала в прегръдка
Като страст- утолена до спазъм
И гора си, и извор във тъмното
Уловена сред мъхове глътка
Като огън на грях неизказан…

/Flo, 06.2016/

Като…

река

Чувствам се като съчка
Изплувала след топенето на снега
И осъзнала, че дървото и е някъде
Безвъзвратно далеч!

Като кокиче – в измачкана дреха
Отърсило очи с мечтата за слънце
Намерено в локва от стъпка
В снега

Искам да започне пак януари
И годината!
Твърде от дълбокото ми се налага да изплувам
Всяка сутрин!

Искам да съм птица, река
И сълза в окото засмяно на момиче
Сгушило снежинка в студа

А се чувствам до болка не там
Където сърцето ми пърха
Звезда потопена, в шумяща река
С няколко счупени върха…

/Flo, 01.2016/

Притча за хвъркатите

Врабец и пчела

- Огромен, рошав, с човка остра
Що дириш в храста разцъфтял?
Цветчетата си ми опоскал
Като ли червей не видял?!

- Нима си само ти крилата?
И на цветята господар?
Нима е твоя красотата
А не на всички твари дар?

- На мене са цветята и прашеца
Да го превръщам в сладък мед
За тебе пръснал е Отеца
Трохи и семена навред!

- И вярваш си, че всичко знаеш
Защо и как светът е сътворен
Нима не можеш нивга да мечтаеш
За нова роля някой ден?

Да си щастлив не само трябва
Медец в корема да сладни
Очи да имаш трябва – да се радваш
На всяка твар що пърха и кълни!

Крила – не само за цветята медоносни
И жилото – прашеца да не даваш!
Да можеш с тях небето да докоснеш
Сърце да имаш – годно да прощава.

Залез

панорама залез

* * *
Не тъгувай, Слънце
Утре пак е ден!
Зората пак тъмата ще примами
И като обелен портокал
Ще те търкулне
В мойте длани

Имам нежност
Света да прегърна
Да запаля любов във скала
И сокът ти живителен да върна
На всички оцелели под снега…

/Flo, 01.2014/

Да си пролет…

Majo

* * *
Да си спомням за теб – сладък огън
Да чувам шепота ти – цяла в твоя власт
Да те милвам, да ме имаш – само твоя
Да си пролет – ще съм див, разцъфнал храст…

/Flo, 05.2013

Love is the winner

self

Когато превръщаш сълзите в дъга
Когато посрещаш въздишката с устни
И стапяш със нежност всяка тъга
Моля се мига да не изпусна

И зората ме буди по-жадна
С мисълта да те видя до мен
От тъмата с усмивка се ражда
Всеки ден със теб, благословен

/Flo, 04.2013/

Нощ и ден

luz

Искам да избягам със нощта
Там, където няма други звуци
Да ме буди само твоя шепот
Отмаляло топла във ръцете ти
Луната любопитно ще надникне
С ореол, поруменял от гледката…

Копнея да посрещна изгрева
С теб, на топло под завивките
Усмихнат слънчев лъч ще се откъсне
Ще влезе през прозореца
Ще скочи във леглото ни
Да го стоплим между нас
… и да го пуснем

/F & К, 02.2013/

Назови ме

PICT5238ubw

Назови ме Пролет!
Вади ще стопя в нозете ти
Бедрата ми разлистили

Лято назови ме!
Зноят в класовете трепкащи
В косите ми ще сресваш

И Есен твоя съм!
С ябълки съня ти ще посрещам
В змей да те превърна…

В зима ме намери
С пръсти, в джоба ти преплетени
С кръв, кипнала от жад неутолима
С плът, която не от студ трепери…
Ако искаш име ти да ми дадеш
Назови ме Зима…

/Flo, 12.2012/

Mais ou menos

acer platanum

Много е – времето, когато те няма
Малко – зноят на лятото
Много са – листата, неразрошени
От твоята страна на пътеката
Все по-малко – търпението ми да дочакам
Ръката ми да свие гнездо в твоята
Колкото времето трупа сребро
И спомени в туптящо слепоочие
Все повече се сливаме в едно
И секундата без теб е денонощие…

/Flo, 11.2012/

« Previous PageNext Page »