Archive for the 'Предизвикателство по желание' Category

ППЖ#10: Изгърбване

23IMG_1467


И няма начин да избягаш
С теб са и уюта, и боклука
С едно се бориш
С друго – примиряваш
Нишка – на живота във чекръка…

ППЖ#9: Портрет на пълната ми противоположност

ages


Не винаги съм слънчево сияние
Взривяващ смях и радост споделена
Среднощен час – въпроси и страдания
На сутринта – отново преродена

Понякога и грешна съм била
Жестока и добра до безпощадност
Минута-две – съсирена тъга
И двойно повече – за обич жадна

На ревността съм пила от отровата
Самобичуваща се, търсеща вина
Година-пет – на любовта в оковите
И цял живот – обичаща сама

Днес – капка, утре – паяжина сложна
От раждането и дорде човек е жив
Портрет на пълната му противоположност
Единствено е неговия негатив…

/Flo, 07.2010/

ddragon_negative_bw

ППЖ#8: Вятър

pict7633a


Не можеш в мрежа да го уловиш
Нито зад стени да го затвориш
Единствено ако криле му подариш
Със полет ще ти отговори…

ППЖ#7: Очакване

ppzh_expectance_3863u

ППЖ#6: В очите ти откривам…

01_ppzh6

Според една (не много позната ;) ) легенда, първият прозорец се е появил преди хиляди години, още по време на крехкото съществуване на кроманьонските прадеди. Една сутрин, в пещерата се промъкнала огромна кафява мечка. Древните хора наскачали, настанала суматоха, звярът се уплашил, вдигнал се на задните си крака и оголол зъби, запристъпвал към най-близките човеци. Развикали се, заразмахвали копия, някой донесъл запалена главня, но животното все повече освирепявало. Когато надало поредния си гръмовен рев, част от скалната стена на пещерата се срутила, по главата на мечката се посипали отломъци сред гъсти кълбета прах… Когато се разнесъл, древните видяли, че мечката си е отишла, а горе, някъде сред гънките на скалния корниз, се процеждала вълшебната светлина на утрото, улавяща прашинките в прозрачен сноп… Оттогава, човеците започнали да оставят отвори в стените – очите на дома.

02_ppzh6

Отначало ги покривали с кожа. Но… може ли да заставиш очите, веднъж прогледнали, да не се отварят? Завинаги клепачи да спират пътя на светлината? И започнал да дири човешкият дух как да направи така, че очите да виждат постоянно. Може би това е вечния стремеж на човека да споделя, копнежа да вижда и усеща света около себе си, да се чувства частица от цялото, и да държи далеч страха от самота.

03_ppzh6_8663

Къщи без прозорци, безоки самотници, заличени съдби, но с бродещи спомени. Винаги успяват да докоснат някоя струна дълбоко в нас. Някои ги считат за грозни, жалки, безполезни. Но какво пък… аз ги чувам. Разбирам какво ми шепнат листата, завихрени от последната лятна буря по пустите первази. Търся и откривам следи в помръкналите очи — живецът покълнал в лозите…

04_ppzh6_pict2781a

Изтървано, в пукнатина между разкривените плочки, семенце пак връща зелените къдрици. Блясва синеоко късче небе, проблясват зениците — прелитащи лястовици.

05_ppzh6_MEL

А в нечии очи блика ненаситност за светлина, нетърпение за радост, спомен за разкош. Широко отворени, с клепачи от гроздове цветя… И колкото повече се развива човека, толкова по-ненаситен става за светлината. Страх да не я загуби, или да не би да не открие все по-изтъняващите нюанси между черно и бяло…

06_ppzh6_2182

Многоок става човешкия дом, многолик. Очите се менят, подвласни на настроенията на природата. В тях блести сняг или пурпур и злато. Ветрове размятат плитките на облаците и срещат клоните.

07_ppzh6_pict6749

Кестени се разлистват, жици разчертават геометрията на града, стъкло замества старите клепачи, от дървени дъсчици, боядисани обикновено в зелено…

08_ppzh6_IMG_3916

Стройно наредени преградки, прави ъгли, стандартни размери и профили — пъзела на живота, който всеки сам си реди, подбирайки съответстващ на пъстротата му елемент. Както реди и дома, неговия уют и настроение, което се открива в очите му. Цикламен сакъс, провесил кичеста глава над сандъчето, … перде, заиграло се с вятъра, … котарак, вглъбен да преброи врабчетата, които каканижат от висотата на старата джанка…

09_ppzh6

Очите на дома разказват за хората толкова много, че само вечер стига да вдигнеш поглед и ще прочетеш приказката, витаеща около силуета на лампата, някъде там – лека, ефирна като нощна пеперуда, с крила от прашец.

10_ppzh6_8742

За очите на къщата нивга няма тъма. В тях се ваят силуетите на дърветата, осветени от нощните цветя на лампите, лунният ореол, в чиято периферия облаците приличат на топящо се сребро…

Те никога не спят! Заспиват само ако ги изоставим, зазидани, затворени завинаги. Къщи без прозорци, безцветни души, самотни съдби… Нека не го правим. Нека не затваряме душите си в безоки стени. Да влезе светлината в дома! В очите му откривам… живота.

11_ppzh6

ППЖ #5: Ритъмът на душата

pict2289u


* * *
Лека, палава и жива
В такт със капки подскокливи
Окъпана в лъчите коси
Пристъпва със крачета боси
Разрошила тревите
Събудила скорците
Душата и пее звънлива
Че е млада
Че е Самодива

ППЖ #4: Безвремие

timeless_pict6466bw

ППЖ #3: Палава еротика

pict1191u


“Ах, мъничката ми…. и с въженце – да не пада!…”


За Мишел, Дачи и всички останали палави любопитковци! :D

ППЖ #2: Обикновено чудо

01_miracle_1294u


* Aqua *

На нашата планета
Тъй шумна и заета
Отделна планета лежи
С плът гъвкава, течна
Прастара и вечна
Пулсира и живо трепти

Оглеждат се в нея
Дървета и феи
И денем изгряват звезди
Тъй простичко чудо
Сред бързеи луди
Политат стотици лъчи

Поверия носи
Сред скални откоси
И с рев водопади ехтят
Във тихи лагуни
Сред пясък и дюни
Вълните легенди шептят

На нашата планета
Красива и напета
Отделна планета лети
Животът родила
С надежда и сила
Пулсира и живо трепти

ППЖ #1: Рошава усмивка

До генерал deni4ero, космическа база “Фи-Лий-бета”

Генерал deni4ero,

От името на екипа на космическата совалка с кодово название “РУ 32-18″ (а.к.а. рошава усмивка 32 зъба 18 карата) Ви съобщавам, че на борда всичко е под контрол. Движим се по планираната яйцевидна орбита. Бордовата фея, Гребень-Нине-Требе, измагьоса специално за утре отклонения в пътя, с форма на козуначени осморки. Дирята, оставена от совалката, във вид на магически прашинки брашно, ще помогне в процеса на превръщането на топузите тесто в пухкави козунаци, и на домакините – в усмихнати феи :D

01_ru_pict7298

По време на редовния полет, осъществяван в Северното полукълбо, засякохме масово придвижване на ГБП на север. Въпреки научното обяснение, че сме пресекли орбитата на пролетта, скрита в ятото щъркели, нашият астролог Булон-дьо-Нострадам гордо отказа да си отвърже двуцветния амулет и да го остави, в посетения за целта, лунен кратер.

02_ru_1050

Като се има предвид кодовото име на совалката, назначеният специално за целта бордови фризьор се е заел със задачата да въведе ентропия в козините. Особено успешно се справи с оформяне на кичури за мимимкрия на главния ни разузнавач…

03_ru_03

… но поради по-високата мускулна маса, в състояние на безтегловност, и благ нрав на главния ни лаборант Джинджър-Фан-то-Маски, фризьорът бе принуден да остави последния да си ходи несресан…

04_ru_pablo

Главният ни готвач е в пълна бойна готовност за предстоящите дни. По време на празничната обиколка на РУ, Хот-Пепър-ЧерпакОва държи да проверява рохкостта на всяко сварено яйце, като винаги го сравнява с едно за контрола (което обикновено е домашно)…

05_ru_1104

Генерале! В орбита се носят слухове, че по време на великденската обиколка на совалката, на борда се произвеждат и раздават специални дражета против преяждане с козунаци. Поради тази причина, лорд Дърт Вейдър е по петите ни, за отмъщение на ситите!

06_ru_SithLord

Прекъсвам телефонограмата, защото совалката е под обстрел!!!

07_ru_IMG_2483

Усмихнати празници! Рапорт даден!

Космически капитан Май-Се-Реши-Май-Не!

« Previous Page