Лед и лава
Posted February 7, 2010 
Comments(13)
Comments(13) 
Ти – непоколебима твърдост на кристал
и аз – пукнатина, рисувана от топла длан
Аз – с взривовете си емоционални
и ти – леден кратер, в Луната вдълбан
Мраз и тишина – в процеп на рана кънти
след думи от горест изригнали
Огнена жажда – и в двама гори
Щом спомени мечтите са настигнали
И лед била съм, а ти – искряща лава
Стихии уж непобедими
Това, което в пепелта остава
дано е винаги непредвидимо…
Прелест. Особено предпоследната много ме зарадва.
Не мога да не споделя факта, че най-накрая и тук заваля сняг и съм много щастлив. 
Художникът на ледената серия работи само при -15C!
Еей, най-сетне! Радвам се, че ви е споходил снежеца. А пък аз тъкмо бях решила, че зимата е приела това “Не си отивай!” твърде насериозно
Йееее, оставяш ме без думи! Уникално красиви и интересни снимки! Ледените са СТРА-ХО-ТИ-Я!!!
Ако имам хубав апарат ще мога ли и аз да правя поне на половина толкова добри снимки? А на четвъртина, тогава??? А как се снима при -15С без да ти треперят ръцете? А кой се е ядосал на снимките чак толкова, че хвърля искри? Асегаможелидасипоемавъздух,чемисвърши?
Не, просто не мога да им се нагледам на снимките!
обзалагам се, че Гери е магьосница, ма се прави на фотограф …
Страхотни снимки! Прощавай за повторението, ама винаги ми обираш граматиакта
Това “без думи” беше готино – за малко да се вържа!
Всеки апарат, който има макро-режим, върши чудесна работа. Виж, това с треперенето си е проблем – за да станат хубави. А аз даже и спирам да дишам, в момента на щракването
Ядосани няма – само добри и отзивчиви магьосници, които ми позволиха да снимам, докато си вършат искрометните магии
Благодаря, Вил! Радвам се, че ти харесват!:D
Оппа! каква магьосница, бе, девойки! Толкова бавно пиша, че докат отговарям на едната, другата вече успяла да си изтърве някъде граматиката :*
Невинна съм! То … (ох, как беше, онова, принцесешкото).. а, да! То така си беше, пък!
П.П. хм,подозирам, че ще вляза в някой прото-психопрофил и аз, като знам въпросната тема колко лежи на сърцето на Мари де Торнадин
Разбиваш!!!! И като илюстрация на песен за огън и лед… Рано сутринта това ми действа усмихваШТо
Радвам се! :*
А знаеш ли, че са ме цанили за текстописец на една заформяща се певческо-оркестрова групировка
Нямам думи! Онемях пред това великолепие!
Съчетанието от тези думи и снимки е магия за душата ми! И как винаги магията ти идва в точния момент!
Благодаря ти!
Явно така са ни устроени сферите от светлина – когато едната усети спад в сиянието от другата, да пусне лъч, с точната дължина на вълната и заряд, който да възстанови баланса.
И аз ти благодаря, Мари!
ейййй, не пада по гръб, бе, а, войводо?
ахми… инстинкт! по гръб има да си риткам прашинките над мен, верно изящно що-годе, ама няма да мога да снимам
[...] deni4ero обожава пейките, или Mari-ana – бушуващите страсти лед и лава. А пък най-много ме усмихва това, че на водния [...]