Неволи с “недвижима” собственост
“Къде ли е моята къща?! Тая не ми прилича много… Ееей, да не може да се поизлезе пролетно време! Дъждът още не измил слузта по пътечката и … къщата ти станала мезонет!!!”
“… Дали пък моята не е похлупена отдолу?!”
“Да взема да я заобиколя тая, а? Задният ми двор беше доста разкалян… Може да си го позная”
“Със сигурност не е моята! Гледката от покрива беше съвсем различна”
“Трябва да се помисли на спокойствие. Най-добре – завит в марулев лист, че от мислене се огладнява!… А аз имах ли изобщо къща?…”
(на малкото Дениче и Рошлето, с поздрави от един друг Helixodenix )
Е, много го измъчи завалията … и последно – има ли, или няма къща милият, или да събудя Деница да го освири и одюдюка
Шшшшшт, нидей, моля ти се! Има да си рисувате после голи охлюви до сутринта
Последно – няма си! Как с къща ще се завре да рупа марули, още повече с модата на айзбергите
Така и така сме на тая тема, за домашно един интересен сайт за мекотелите, в който дейно участва моят колега Ивайло Дедов.
Аз, пък, взех, че наистина посетих този сайт. И, разбира се, имам въпрос – Деница, като се ожули(което е по няколко пъти на ден) с охлюви ли да я налагам, или лепенки да й слагам? Или да тантрирам: “Я, едно черво е тръгнало да излиза плюс луканката, дето одеве я обрули.”?
Ще се радвам на всеки компетентен отговор. Или на буркан охлюви.
Чудесно е да чуем, че сайта се посещава (ще оврънкам Дедов един сладолед… или бира
). Както и че Фройлайн Отворкова продължава изискано да кълве луканка, а не е минала на марули.
А въпроса го препратих на съответното място и ми отговориха “лепенки, намазани със специален гел… направен със “сълзи от охлюв” (ни ма питай как карат охлювите да риват).По приницп и аз съм за лепенките. Далеч по-фешън е