Swan Lake
Благодарение на превърналият се в рутина (явно) занаят на авиокомпаниите да се занимават с изгубени куфари и да намират собствениците им, разхождащи се (в най-добрия случай) едно денонощие в състояние на кипяща сярна киселина, насипана в прекалено вталена колба, остатъкът от снимките е спасен. Както и непомрачимите ми впечатления, трепета от докосването до красотата, една вълшебна приказка, от която трудно се излиза… Но която е изпълнена с толкова нежност и топлота, че дори липсата и е съпроводена не с тъга, а с благодарност, пълнокръвен спомен и усмивка…
И така, обратно в реалността! Парно – няма. В апартамента се разхождат бели мечки, коя от коя по-навъсени (и освирепели от глад без мен). Географските ни ширини изживяват сезон, който спокойно мога да нарека “Влюбена есен” – толкова обсебена от любов по лятото, че не може да остави да мине деня без да изтръгне от слънцето максималното, за да бъде с любимия… И преди да са заваляли дъждовете, ви оставям насаме с помпозните портрети в бели пера и величествена осанка на тези красавци. Enjoy! :***
Уникални!
Е, това, ако не е съвършенство – да пиеш вода и небрежно-елегантно да се отблъскваш с краче(сн.4) …
Добре дошъл на Нутелотерминатор! Сега очакваме включване и от Тоблероунищожител
Аха, много са … елегантни! Дори като се блъскат да се докопат до залчетата, дето им хвърлят, го правят с финес и достойнство. Къде ти – ще се стрелкат, ще бързат и ще пищят като простолюдието чайковско и патешко…
А, ти, видя ли на последната снимка лебедът как елегантно пие вода? Първо малки капчици, образува редица, за да не лочи грозно и вулгарно и накрая с една голяма капка си измива муцунката … Еми, уникални са
Я, тук станало като в американски екшън. Да му мислят шоколадите.
А кой всъщност е Еми?
А Вие (не)случайно да не би да сте самия Тоблероунищожител?!…