- Житница! Много е горещо, госпожо и…
- Жетва е, г-не! Робини пеят жално навсякъде. Ако ще се оплаквате, натиснете 1! Ако искате…

- Ааа, не, аз не, че се оплаквам, просто…
- Вие какво? Всички недоволни и все тук звънят. Само преди седмица една градска цинцифуция ни проглуши ушите. Какво било това нещо, значи, такъв кучи студ?! Искаше си парното, спяла с чорапи – тотал-щета секс-убийца!

- Ааааа, аз спя гол!
- ?! Кой ви пита вас пък как спите?! Какво ми се рекламирате такъв?!

- Ама не, аз просто.. да се включа в разговора…
- Преди час един друг пък иска рекламация, представи сметка за антибиотик!

- Ужас! Летен грип?
- Глупости! Толкова е жега, че му се стопляла бирата за нула време. Налагало се да пие няколко халби на екс, ударило го в гърлото.

- Аз в такива случаи използвам сламка – не се чувства, че е топла…
- Вас явно ви е ударило на друго място, аз пък да ви кажа!

- Бихте ли ме свързали с офиса на Лятото, все пак?
- За какво ви е пък офиса на тоя русоляв мискин? И без това скоро ще е есен!

- Недейте така, госпожо! Не съм затворил още корнишоните…
- О-хооо, коррррррнишони значи, а?! Вие скоро и ракията ще извадите? И “Градил Илия килия” ще ми запеете!

- На Илия знам само “Душа”. Ако за нея иде реч, мога да ви я пусна на грамофона!
- Само това ми липсва! Не ми стигат щурците…

- Да! Ах, колко хубаво! То така от дума на дума, покрай зимнината, човек си идва на мисълта!
- Да бе! Те, вашите мисли цвъркат като капки вода в тиган с цаца!

- Не, не е сега сезонът, госпожо! Трицоната, по принцип, излиза по друго време по Черноморското крайбрежие и…
- Стига, бе! Не сме на лекция на Изпълнителната агенция по рибарство! Вижте кво, изплюйте шнорхела, събуйте си плавниците и кажете най-сетне КАКВО искате?!

- Ама аз съм по пантофи в момента. На кафяво-сиви карета, с подплата!
- Охх, амчи свалете ги де! Ще хванете гъбички в тая жега!

- Ама нали това ви разправям, бе, госпожо! Много е жега!
- Лятото е тук, господине!

- Това исках да чуя! Здравейте, Лято!!!
- Ама… ало?!

- Много искам да ви прегърна, да ви поздравя, че най-сетне сте при нас и да ви кажа…
- О, небеса!

- … да ви кажа колко съм ви благодарен за синевата, за песните на цикадите, за златото в косите на слънчогледите!
- Ох, да не забравиш паяците…

- Да, и за паячетата в лехата с петунии! И … и за смокините, които от ден на ден стават все по-сочни!
- Най-сетне нещо хубаво! Откъде, казахте, че се обаждате?…

- За нощите, нежни като топла лагуна и за щурците! По техните песни познах, че си тук, Лято!
- Тук съм! … Все още!

- Прегръщам те от все сърце!
- Охм, … благодаря!

- Не, аз благодаря! Толкова е хубаво да знаеш, че в този променлив свят има нещо, което си остава все така прекрасно!
- Ама недейте така, бе, господине! Разчувствахте ме, значи… Направо ме просълзихте!

- Летният плач е сладкият следобеден дъжд. Когато въздухът се изпълва с мирис на озон, на окъпани листа…
- … и мокри улици!

- … литнали прашинки…
- … и петна от нафта и бензин

- … къпана трева…
- … и рошави гълъби!

- И момичетата са рошави!
- Да нямате видеофон!?

- Не! Само въображение!

- Разговорът ви е записан, господине! Благодаря за обаждането! Ще предам на Лятото колко много се радвате, че е с вас.

- Благодаря ви! Обичам ви!
- И аз!… Ако намерите листче с телефонен номер в лехата с петунии, моля, позвънете пак…