Честита Коледа и много щастлива Нова Година! Изчаках да мине празника и по времето, когато го честват в Етиопия На всички, с които не съм успяла да се чуя (или видя) пожелавам от сърце здраве! Вервайте ми, нищичко повече не ви е нужно! Всичко останало е само една допълнителна украса на живота!


Как ще съществуват орхидеите по едно дърво, гнездата и стотиците пърхащи пъстри птици, или маймуните, или отблясъка на лъчите, провиращи сутрешни лениви пръсти през клоните… ако дървото го няма!? А там, на онова място, където отивахме и възнамерявахме да премине първата седмица от експедицията ни, имаше все още запазени автентични етиопски гори! Естествено, с тяхната украса и богатство – птиците. Вондо Генет е малко градче, което го водят “курортно”, но аз избягвам да използвам термина понеже веднага ще си представите тихите руини и минерални чешми на Хисаря или дюните и хотелите на Албена Това е просто едно малко градче на около 240 км югозападно от Адис Абеба, с хълмиста и гориста околност и минерални извори. Най-близкият по-голям град е Шашамене.

Тези триколки са обичайното средство за транспорт а-ла-такси в етиопската провинция. Пърпорят, вдигат пушилка и превозват до 5 човека. Забранени са в Адис Абеба (то… само те му липсват! ). Пътят до там прелита покрай малки селца или единични къщи, повечето с типичния за Етиопия вид – кръгли, със скелет от дървени колци, облепени с кал. Покривите са от слама.

Гърма твърдеше, че в такава къща доста по-слабо се усеща жегата, отколкото в къщи с покрив от ламарина или керемиди (то май и не видях такива с керемиди). Имаше и такива попадения…

Ама с мотор не иде ни да си овършееш теф-а, нито пък ще ти даде мляко! За това се използват говедата, а за транспорт, предимно магарета. Само на едно единствено място успяхме да мернем стадо камили, предизвикало подскоци от страна на любимия ми шеф:
- Ето! Тук беше мястото, където можеше да стане сделката! – според него запушването на финансовата дупка на института може да се осъществи чрез трансфер на женския екип на експедицията за определен (приличен) брой камили

На неспособността ми да реагирам светкавично (не на женска завист!) се дължи факта, че нямам много снимки на прекрасните жени на Етиопия! Някои от тях са наистина невероятно красиви. И в градовете покрай пътя сновяха ето такива нагласени…

А учениците бяха с униформи, всяко училище – с различни. И всичките в едни такива ярки цветове, като екзотични птички!

След дългото пътуване, изнурени от жегата и прахта, наближаваме Вондо! Белеещите се дънери на тези дървета са високи може би около 20-30 м. Останки от величествените гори, покривали тези хълмове.

Въпреки своите около 6000 жители, централната улица на Вондо Генет гъмжи от хора и имахме възможност да се убедим – по всяко време на денонощието.

Нашият път, обаче, е една отбивка, след която поемаме по черен (в смисъл червеникав) път, без настилка, от двете страни на който, зад оградите, се редят насаждения с банани, коледни звезди под формата на огромни храсти с пурпурни перчеми и къщите на местните обитатели.

Сред ръмженето на двата ауспуха на колата (Хенок обичаше да се движи… представително шумно) и кълбета червен прах, в края на пътя попадаме на хотела със звучно име Wabe Shebelle Wondo Genet Hotel – най-старият в околността, построен през 1964 г., върху парцел принадлежал на кралската фамилия. Тук е мястото да споменем, че Вондо Генет е провъзгласено за райски кътче от Хайле Селасие.

Стаичките са разположени като малки колибки, а всъщност са доста просторни. Градината, както сами може да се убедите, е едно приказно кътче! В короните на грамадните джакарандови дървета (с лилавосините цветове) сутрин си подвикват дрезгаво птици-носорози. За съжаление, твърде високо сред клонака, за да мога да ги достигна дори и с дългия обектив. Но пък за сметка на това, обективчето беше достатъчно точно да хване разкошните цветове на лилиуми, олеандри и хибискуси.

… и на това страхотно дърво с едри, огнено-червени цветове, на което така и не мога да му открия латинското име.

Тази сграда в стил космически кораб е ресторанта на хотела. Изумително забавна смесица на овехтял интериор, сервитьори на достолепната средна възраст около 60 г. и същевременно, неподражаем стремеж за финес и изисканост в маниерите.

Въпреки еднообразното меню, младежите изглеждат доста добре сутрин… Особено Жан, който е получил любимата си типично етиопска закуска – инджера фир-фир.

Хайде, пак отваряме скоба, този път кулинарна Националните ястия тук се сервират в такива алуминиеви плата. Отдолу най-често се постила пласт от техния “хляб” – инджера. Представлява нещо като палачинка, замесена от тесто, направно от теф и мая, и леко запечено. Има възкисел клисав вкус, който ние с Бойко не понесохме, но Жан намираше за чудесен. Върху инджерата се изсипва самото ястие (или няколко ястия), което обикновено е във вид на сос със зеленчуци или месо. В соса участват изобилие от червен лук и една подправка, която е смес от разни пипери (бербере). Етиопците не ядат свинско – както православните християни, така и мюсюлманите. Яде се основно говеждо, агнешко, козе, пилешко и риба. Ние наблегнахме основно на рибата, просто приготвяха тилапията по различни начини и всичките бяха хубави. Ако се върнем на доволната гурме-физиономия на Жан, неговото сосче съдържа парченца месо с различен произход и късчета инджера.

Вондо Генет е известно място за природолюбители-бърдуотчъри, основно британци, французи, испанци. В случая, този се опитваше да снима маймуните от сравнително късо разстояние с тази… бурия. Сигурно е правил макро на зеницата Много беше забавно, когато ме видеха сутрин с вирнат обектив, тутакси се хващаха за биноклите да видят кое птиче съм видяла. Пък аз… всъщност снимах китки! Местната организация по култура и туризъм си има водачи, които развеждат мераклиите да наблюдават рядката (и не толкова рядка) птича фауна.

Първата вечер, след настаняването, се заехме да подготвим инвентара за работния ден.

(бел. реп. Зо, започват кървищата! Червено кръгче +12 в долния десен ъгъл на мониторите!) Тази скоба е свързана с работата. Експедицията ни беше част от международен проект за изучаване биоразнообразието на тениите от гръбначни животни на планетата. Посещаваме места със слабо проучена (или непроучена изобщо) паразитна фауна, като нашата група се интересува специално от птици. Не редки, защитени или ендемични, а широко разпространени. И на чиито популации 4-5 уловени екземпляра няма да навреди. За целта, птиците се улавят с мрежи (mist-nets), които са към 10-12 м. дълги и високи към 4 м., разпънати между два колеца. Вечер мрежите се затварят, за да не се ловят прилепи и пияници Сутрин, по изгрев, най-ранобудните от екипа отиват и ги отварят. На всеки два часа, мрежите се проверяват, птиците се събират и се носят в “лабораторията”, която в нашия случай представляваше просто една хотелска стая, където бяхме разпънали сергията, микроскопите, инструментите и всичко останало.

Ето как изглеждаше мястото, където разтворихме мрежите за първи път. Околностите на хотела се оказаха доста гъсто населени с любопитковци на всякакви възрасти. Още с излизането ни на пътеката за баира, се оказвахме заобиколени с дечурлига. Подскачаши, чуруликащи, гледащи ни с неподправен интерес. Част от тях помагаха наистина много, със сигурност се справяха с мачетето (гаджера на амхарски) доста по-добре от нас.

Опърпани, мръсни, окъсани, почти голи, босоноги по тоя терен, от който часове наред не можех да изчистя тръните от панталоните си… и въпреки това! Не бях виждала толкова готови да грейнат в усмивка личица! Толкова лъчезарни, така чистосърдечно любопитни!

Хенок като едно дете на природата, беше винаги готов да ги забавлява. А на тях толкова им трябваше – някой да подеме песен и след минутка, всички са в играта!

За нашата работа са важни предимно дребните птички, главно пойни. Не сме се качвали нависоко по тези хълмове, откъдето сигурно гледката към долината и разположените наблизо езера, е страхотна. Но и там, където бяхме, пак беше много красиво.

Работния ден си тече ритмично. За тези, които не се занимават с подобен вид кулинария и кървища, едва ли ще ми повярват какво неповторимо вълнение е да видиш червея в неговото “естествено” местообитание. Да го видиш пулсиращ, стремящ се да ти избяга, да се скрие, здраво закрепен за стената на червото. Искрено съжалявам, че не се сетих да се опитам да направя снимки през обектива на стереомикроскопа или още по-добре видеоклипчета. Със сигурност щяхте да повярвате колко са изумителни любимите ни животинки!… Понякога работния ден приключва късно. Някои си фиксират материала в горещ формалин, други са гладни, а трети… просто използват момента за сеир

Като казах “сеир”, ето ги най-големите сеирджии тук – зелените морски котки. Изпълняват ролята на отговорници по чистотата в района на хотела. Никакви съедобни боклуци не бива да се оставят в кошчетата – живо разхищение в тия гладни времена!

“Освен кошчетата, добре е да се инспектират и стаите! Хората имат удивителния навик да държат все интересни неща заключени! Да се чудиш… от кой маймунски прародител са я наследили!…”

“А тези тук са някакви разбойници! Надничат в едни стъкла, бъркат в едни панички… В кошчетата им само хартийки! Нищо интересно!”

Много ми е трудно да ви предам цялото вълнение, което изпитвах през тези първи дни. Беше ми първата такава експедиция, в която виждах и участвах в цялата процедура по набавянето на материал за първи път. Бяхме на екзотично, красиво място, на което не можех да се нагледам и наситя. И освен това, взеха да ми се изпълняват някои детски мечти. Като тази, да видя с очите си черно-белите колобуси. Тези, същите, за които бях чела в книгите на Джералд Даръл!

На втората сутрин, слухът ми вече беше попривикнал на обичайните звуци, които издаваха птиците и маймуните в градината. Но изведнъж, един нов, различен звук привлече вниманието ми. Започваше с едно монотонно, дълбоко исо, след това поредица от кашлящо-ревящи реплики. Много плътни, много дълбоки и доста силни. Изскочих навън и започнах да се оглеждам.

По високите клони на дърветата се носеха с тежки подскоци едни черно-бели развяти … губери! Гривите се мятаха, а клоните изпращяваха, когато маймуните се приземяваха на тях. Политналите надолу цветчета и тънки клонки подсказваха мястото им. Хукнах към стаята да си взема апарата. Последва едно почти целодневно дебнене. А те цял ден се мотаеха от дърво на дърво, с физиономиите си на меланхолични и малко гузни монаси, препили предния ден с ликьор от орехчета. Бяха едно стадо, с няколко женски с малки, млади животни и един мъжкар, който така разкошно орева околността тази сутрин. И освен това, почти успя да се изпишка на главата ми, след като му писна да обикалям дървото под него Страхотни създания!

От Вондо имам малко снимки на птички. Основните обитатели, които срещнахме бяха различни видове скорци и дроздове, широко разпространени в района. Ето това е една много красива птичка, скорец на Шарпи (Pholia sharpii).

Имаше още коприварчета, сврачки и ето тези нектариниди, наречени още sunbirds.

Тези малки, невероятно красиви птички пърхаха около лилиумите и хибискусите в градината. Изхранват се с нектар, но покрай него поемат и малки насекоми и паячета. Ето как и нашите животинки попадат в червата им. Нектаринидите приличат на колибрите, но не защото са им първи братовчеди. Просто близкия начин на живот и хранене е довел до сходства в морфологията им.

Повече птички ще видим, когато стигнем до Зивай. Преди това, имахме доста затруднения от административен характер, с които няма да ви занимавам. Но така или иначе, обстоятелствата ни принудиха по-рано да напуснем Вондо, зелените хълмове, колобусите с развяти гриви и усмихнатите любопитни личица с толкова разнообразни черти!

Само за броени минути, джипът спрял насред селото, с трима бели в него, се превръща в атракцията на деня! Малчуганите напълно забравят, че са тръгнали с книжчиците за училище. Спират се, започват да те гледат, да се смеят, да те обсъждат на техния мелодичен език с другарчетата си и от време на време, по-смелите да подвикват:
- You! You! What is your name? Howa are you?

Бяхме поразени колко много етиопци в Адис, че и в провинцията, знаят английски. Хенок ни разказа, че децата през първите 5-6 г. в училище учат всички предмети на английски. Като споменах Хенок, ще ми се да завърша разказчето днес с него. Момчето беше много будно, с изключително съвременна представа за света, любознателен, отворен за нови неща. И с изключително чувство за хумор. Един ден ме втрещи като каза, че в Етиопия е нарицателно за някой, който е скъперник да казват “You are gavrov!”. Давах заето минута две, после изслушах обяснението, как имало един град, дето хората били такива.. скъперници. Още по-зяпнала, викнах Бойко за подкрепление и свидетел. Оказа се, че габровските шеги са много популярни тук. Най-вероятно заради многото етиопски студенти в България по соц-времето. До края на престоя ни не спирахме да се “стреляме” с извадки от книжката с шегите.

Няма как да изброя всичките забавни моменти, които сме имали заедно. Понеже е свързано със снимка… Розовите му крокита предизвикаха много усмивки и подмятания и той реши да се защити:
- Чехлите ми бяха изпратени за подарък от един холандец. Жена ми веднага искаше да ми ги вземе, понеже розово носели само жените. Ти, Гери, какво мислиш по въпроса?

В това време аз се правя на Райна Княгиня и се опитвам да закърпя мрежата. И докато се опитвам да измънкам някакъв отговор за колориметричните разлики между половете, ни задминава Жан:
- Глупости, не е вярно! Аз, например, имам около 10-тина розови сутиена, но… никога не си ги нося като съм на експедиция!…

Време е за следващата приказка, за езерата и птиците. Няма да е следващата година, споко! И си носете Autan! Там има комари!

(следва продължение)