Някъде на юг, в укротените пазви на вулкан, се разстилат водите на красиво и богато на риба езеро. Около него са пръснати малки кръгли къщурки от кал, със сламени покриви, в които живеят бедни семейства на рибари… Такъв бил и Тесфа. Не по-беден от другите, ни по-богат освен с едно – доброто си сърце. Всеки ден, когато в кануто му се намерела дори и една риба в повече, той я оставял до тръстиките. На един от островите в езерото гнездяли птиците Шало и Тесфа твърдо вярвал, че те са боговете на езерото, които му дават рибата да изхрани семейството си.

Един ден, Тесфа не можал да хване много риба. Докато унило гребял към брега, една сянка преминала над него и сред свистенето на крила, усетил нещо да тупва на дъното на лодката му. Оказала се изящно направена от раковина кука. Тесфа вдигнал глава и мислено поблагодарил на птицата Шало за подаръка. На другия ден, щом пуснал въдицата със закачената кука от раковина, водите на езерото закипяли около кануто. Малки и по-големи риби изскачали от тях и цопвали в лодката му. И така, докато дъното на кануто не заблестяло и затрепкало от люспите им като водите на езерото по залез.

Тесфа се просълзил. А в това време, на ръба на лодката му кацнала една птица Шало и започнала да се храни. Когато свършила, в лодката все още имало толкова риба, че Тесфа не само нахранил семейството си, но и съседите. Тази нощ, във всяка колиба от селцето хората заспивали сити и доволни. Така се заредили ден подир ден, докато най-богатия човек в селото не забелязъл успехите на Тесфа в риболова. Пратил съгледвачи и разбрал за тайната на куката от раковина.

Една нощ, крадец се промъкнал в колибата на Тесфа и откраднал куката. От този момент, в семейството на Тесфа и в цялото село настъпил глад. Тилапията не скачала в лодката му, нито се закачала на въдицата. Птицата Шало, която се хранела в лодката му всеки ден, започнала да линее, перата и падали на кичури при всяко махване на огромните криле. А господарят на селото така и не могъл да извика магията на куката, защото на каквато и въдица да я сложел, в което и да от многото му канута, водите на езерото си оставали гладки и рибата не покривала дъното на лодката му.

По същото това време на Тесфа му се родил син – Йенене. Бащата и майката били толкова отчаяни, че няма да могат да го изхранят, че го поставили в един вързоп от листа и го оставили в тръстиките, недалеч от господарската къща. Намерили го слугите на господаря и го занесли в дома му. Там, Йенене израстнал висок и строен като тръстиките, където го намерили. Растнал заедно с господарската щерка Абебеш и толкова се обикнали двамата, че се оженили.

Един ден Абебеш не се почувствала добре и казала на възлюбления си, че и се е дояло риба. Младежът отишъл при господаря и помолил да му даде въдицата и куката си, за да налови риба за жена си. Господарят му дал куката от раковина, с надеждата, че поне синът на Тесфа ще може да извика магията и. Така се надявал да увеличи богатството си и дъната на лодките му да заблестят от риба. Когато Йенене пуснал въдицата с вълшебната кука във водата, обаче, нищо такова не се случило. Мятал пак, и пак, младежът, със сълзи на очи молел езерото да му дари поне една тилапия за любимата му. И изведнъж, на лодката му кацнала птицата Шало – измършавяла и немощна, запляскала с криле, повличайки кануто в посока на колибите, където живеел истинския баща на Йенене.

Когато Тесфа видял птицата и младежът в кануто, се просълзил. “Йенене! Мили мой сине! Това си ти! Жив си!” – отронил Тесфа. Сърцето на Йенене трепнало. Прегърнал стария рибар и прехвърлил въдицата в неговото кану. В моментът, в който куката от раковина била хвърлена във водите от кануто на Тесфа, езерото закипяло. Тилапии и сомове, малки и големи, заподскачали около тях и пълнели лодката. Птиците Шало запляскали с криле и отривистите им писъци се разнесли из цялата долина. Така Тесфа намерил сина си, Йенене излекувал любимата си, а птиците Шало отново започнали да вият гнезда на птичия остров.

Един ден по залез, Тесфа отишъл на брега на езерото и протегнал ръка с вълшебната кука. “Нека боговете на езерото ми простят. Вземете подаръка си. Аз имам син, силен и здрав! Ще лови риба, колкото да стигне за семейството ни. И за птиците. Не искам подарък, който да ражда завист и да причинява мъка”. С тези думи Тесфа пуснал куката във водите на езерото. Там, където се забил върхът на куката, сега извира горещ извор. Хора от близо и далеч идват да се потопят във вълшебните води. От този ден езерото било наречено на името на вълшебните бели птици – Шала. А децата на Тесфа и Йенене все още мятат въдици и мрежи, рибата подскача в дъната на канутата и блести… Като водите по залез…

На Ники, с пожелание да му е честито, живо и обичано името и той самия! Прегръдки, Приятелю! Бъди жив и здрав! :***