Lost star
В зората на сътворението, когато звездите
Блестяха с великолепието на първото сияние
Събраха се боговете в небето и запяха
‘О, образ на съвършенството! Неподправена радост!’
Но един от тях внезапно извика
- ‘Прекъсната е някак веригата от светлина!’
И както изглежда, една от звездите
Изгубена била!
Секнаха златните струни на арфата им
Заглъхна песента им и вопъл се понесе
- ‘Да, изгубената звезда бе най-прекрасната
Славата на всички небеса!’
От този ден я търсеха непрестанно
С ридания споделяха един на друг
Че изгубвайки я, светът е загубил
Единствената си радост!
И само в дълбоката тишина на нощта
Звездите се усмихваха и шепнеха помежду си
- ‘Напразно е това търсене!
Неразрушимото съвършенство е над всички!’
/Рабиндранат Тагор, превод Flo/