Преди дъжда

sunshine

Ресите на брезите треперливо отмерват такта на дъжда преди още да е дошъл. Има нещо закачливо в потрепването на връхчетата им – напористо изпреварили листата, голи и гъвкави в предизвикателната си младост. Едно странно спокойствие се провира през клоните на люляците, с гранки, предвесници на опияняващ екстаз. Прошумолява над назъбените листа на глухарчетата и се емва към надвисналото небе – да покани капките на танц.

dew

Спокойствие уж, но само докато усетиш ритъма на живота, който от седмица сякаш заглушава тътена на автомобилите. Така дълго чакан, толкова нетърпимо напиращ в пъпките, наляти до пръсване, че когато най-сетне се случи, не остава друго освен да стоиш замаян срещу бухналите облаци на сливите и ароматът да придърпва ъгълчетата на устните ти.

нямам насищане да снимам цъфнали дръвчета :)

После вече всеки може да я види и усети. Но тази, най-ранната, най-първата, плахата Пролет, която прави първите си крачки в следите от разтопените преспи, винаги ми е най-мила. Като усещането за любов преди още да си го признал на самия себе си. Когато е само полъх, само спазъм, който те обгръща за миг и преминава като вълна, като електричество през тялото ти и някъде там, в гърдите се свива в неразцъфнала пъпка. И всеки път топлина плъзва от нея, когато мислите извайват лицето му, ръцете с цялата жадувана нежност и връщат думите, които плуват по повърхността на спомена като прашец в капка нега.

entre dos flores

А после… друг е спазъма, друга е тръпката. Когато цветът се разтвори остава сиянието, топлината от взаимност, хармонията, в която се усещаш като част от самия живот. Всеки нов лист допълва представата за истинското зелено, всяко облаче е покана да го възседнеш и погледнеш от високо, и всяка фраза в трелите на косовете те кара да усетиш аромата на влажните коси… на тревите и дърветата.

luz & agua

Чакаме дъжда – аз и Пролетта (в мен). Усмихнато ми е, спокойно и разнежено, като в уютна и топла прегръдка. А дълбоко там някъде в гърдите ми, пролетните сокове кипят и бълбукат с ритъма на пороя…

6 Comments so far

  1. зори on April 8th, 2012

    Не се стърпя – извика го тоя дъжд. Знам колко обичаш водните вълшебства и само тоя път няма да мрънкам. Ама да не ти стане навик :P

  2. Geri on April 8th, 2012

    Няма как да ти даде сърце да мрънкаш – я, колко е прекрасно като грейне изневиделица! :D
    Виж, малката детска градушчица – не съм я поръчвала :roll:

  3. deni4ero on April 8th, 2012

    то, верно, грейна … ама и духаше и отнесох люто мрънкане от чаветата що съм ги била прибрала след 10-я метър … и аз съм и аз една майка …
    но снимките са един път … особено онази с капките – колко време ти трябваше да направиш тази композиция :roll:

  4. Geri on April 10th, 2012

    Майка та дрънка си си – не ги слушай! На чаветата това им е работата – да мрънкат (хм… това не значи, обаче, че всички мрънкалници са чавета.. май :roll: )

    Онази с капките е правена отдавна, с малкат ами любима сапунерка, на която гледах в екранчето – лесно беше. Сега, с Дейна, за да направя такваз снимка, ще трябва да се изпружа с всичките си величествени метър и 66 сред росата, че да надничам във визьора. Ама не е … академично някак си ;)

  5. Dew | Deni4ero's Weblog on April 10th, 2012

    [...] която можеше да бъде хваната единствено и само от Нейно Величество Величеството . И ето как стана цялата [...]

  6. deni4ero on April 10th, 2012

    http://deni4ero.info/2012/04/10/dew/
    поклон, Величество :)

Leave a reply