Разказ за феите
Posted March 25, 2012 
Comments(6)
Comments(6) 
* * *
Нося в ръцете си забравата, любими,
За болезнените часове, които си изживял!
И да намажа твоите рани,
С мехлема собствената ми болка излекувал.
Моите жестове са вълните на Соренто…
В името си нося буквите на цвете…
От зеленикавите ми очи един художник
Взе светлина да нарисува вятъра…
Давам ти, каквото имам: спяща звезда,
Плаща от следобедния мрак,
Златното слънце, трепкаща вълна.
Давам ти, с мен, света сътворен от Бога!
- Аз съм онази, за която тъгуваш
Феята от разказа: “Имало някога…”
/Флорбела Ешпанка, превод Евелина Малинова/
Фейо от разказа, ю рулз!
Освен всичко останало, желаем слънце, усмивки, слънце, усмивки, слънце, усмивки …
Любов, късмет, радост, вдъхновение и купища магия!
Целувки, Ваше Вълшебничество
Много, много слънчеви целувки и прегръдки с награбване, повдигане и въртене във въздуха (този порив си го имам от малка
)!!!
Да ви кажа една тайна – никак не е зле да се развяваш по ръба между зрелостта на младостта и младостта на зрелостта. Хем се усеща стабилността на опита, хем – все още си способен да се влюбваш като ученик
Лъв ю, гърлс! :* :* :*
Let there be more light in your pictures and stories.
Happy birthday and keep going
Честит Рожден ден, Гери!
Само благи хора с благи вести да те срещат
Благодарности от сърце за хубавите пожелания, Дачи и Сър Тони! Да ви се връщат в слънце и радост! :***