Em Quatro Luas
Em Quatro Luas
(Aldina Duarte / António Zambujo)
През прозореца времето изтича
Един спомен търси забрава
За желанието да остава
В прегръдките ти – влудили сетивата
Слети, медитиращи
Напуснали телата
Желанието, на забрава осъдено
Всяка нощ до тебе осъмва
В съня ти нашепва и бди
Над сиянието на кожата ти фина
Рози две, и мед, и вино
Над морето – четири луни
Миналото ще загърбя
Смелост да потърся
Да се преродя – отново да те имам
Дори носталгията да се връща
И в нея щастието също
Заради теб ще преоткривам
/превод Flo, 03.2012/