Какви горещини, какво слънце тия дни, уважаеми по-читатели на Шарко-Нюз! А първият учебен ден винаги е изпълнен с толкова спомени! Не ви ли напада една такава слънчева носталгия на 15-ти септември, лека като паяжина, забравена от кръстоносец между клоните на изсъхналия бял равнец? Вашите училищни спомени, цветята, всички приятели накуп. Не ви ли се иска изведнъж да споделите избилите отвътре вълнения? Затова съм тук при вас, добре познатата ви Дъботворка Форестър фон Клюкерсон! Като казахме вълнения и срещи, време е да ви кажа къде се намираме днес и с кого ще се срещнем.

Хаха, познахте го нали? Езерото на нимфите, самото сърце на Шарколес, ядрото на магията, изворът на приказките. Не, че е особена изненада за някого, особено за хората, които започнаха да привикват на не-толкова-приказни изненади, но тук, на това място последните седмици се случват интересни събития! В една от рубриките на вестника (”Блог-полет”), беше отбелязано съобщение за тайнствени появи и изчезвания на момченца от фонтана! Екипът на Щарко-Нюз, в състав оператор Флорико Коници-Уа и тонрежисьор…. Хей! Не ми завирай кабела в кошчето!!!

Ох, драги зрители! Очевидно първото ни интервю ще се проведе без тонрежисьор и докато все още имаме микрофон… Добър ден! Аъъ… бихте ли се представили?
- Бих! Само да проверя тая опаковка от чипс, нали все се крие някъде там… Пък друго си е да се накъдриш от кеф!

- Е, … щом не Ви е грижа за фигурата. Все пак, може би се намира достатъчно храна из Шарколес – здравословна при това. Жълъди примерно…
- Гггха! Какви ги говориш, кукло!? Жълъди нагъват прасетата, а понеже глиганите отдавна изчезнаха от гората, сойките добре се справят вместо тях.

- Амии, може пък да видим някоя да я попитаме, но нямаме време. Ще ни напече, пък искаме да хванем хубавата утринна светлина. Бихте ли си казали името, за нашите читатели и може ли да Ви задам няколко въпроса?
- Да, бе, естеееествено! Аз съм мосю Врангелин Корвески де Кестенеда, на вашите услуги. Съпруг на известната учителка по горска стъкмистика и теория на закономерните случайности и сезонности, Пермутация Гаус-анова. Много е дълго, викаме и само Пеци (Интуицията).

- Ах, мисля че се сещам! Това е учителката на Малък Сечко, на баба му и на останалите от семейството. Възхитително, г-н Корвески! Как се изкушавам да си поговорим за семейния живот с една жена-математик, но… някой следващ път. Бихте ли ни казали, да сте забелязали нещо странно и тайнствено в околностите на Езерото на нимфите напоследък?
- Май не, освен, че нимфите отидоха на Аполония-та и на тяхно място сега слушаме всяка вечер концерт на група “Жабщайн”…

Яки парчета са, верно, ама всяка вечер се променя броя на певците и с Пеци започнахме да чакаме с нетърпение заключителното парче “Скочи!”, обикновено завършващо с хорово “Пльок!”
- Ооо, изглеждате ми сънен… снощният концерт трябва да е бил особено впечатляващ. Но нещо друго все пак? Лилиите май не са били скоро толкова свежи, така разлистени…

- Да бе! Разлистени, ама изчезна манджата! Имаше такива засукани охлюви – краката да си оближеш! Откакто изчистиха езерото – грам няма! Е, може да питате съседката, Розарот. Ако видите листата да се накланят вляво и после вдясно, мутер Розарот си пробива път – много и наедря черупката…

- Разбирам. Вие откога обитавате тази част на Шарколес?
- Отдавна. Чакай да помисля… Преди 2 зими се излюпи Цвъцкопер и отиде да управлява финансите в Източен Шарколес. Преди още една си счупих две махови пера, докато се борих за един хот-дог с Косматка Панделката, нахалната булонка на г-жа Тепавичаровна…

… Та май преди 4 години се оказва. Тогава все още Найденчо и останалите бяха от бронз.
- Ахаа, най-сетне си дойдохме на думата за езерото. Кой е Найденчо?
- Ами този, който най-често го намират. Ей, онзи малчуган дето е вдигнал ръце нагоре “Аман от кражби”!

Мда, сурова зима беше, дебел сняг, преспи, а те се кискат. Вечер шумолят, замерват се със снежни топки, целят главите на каменните жаби. Някоя от нимфите им казала, че ако уцелят, ще превърнат жабата в дракон. Хич им не теква да ги целуват! Кой ти ще принцеса на днешно време, хеле па и от бронз! Първият клошар ще ти я вдигне, … и не за да вдига сватба с нея!
- Тъй, и това е било през… зимата на 2008-ма. Как се казват другите две дечица, знаете ли?

- Братчето е Ванчо (естествено! скучни двуноги). А третото е момиченце – Лилия
- Ха, каква изненада, драги зрители! Досега все съм си мислела, че са три момченца, три амурчета. Пък те амурчетата по картините и статуите нали са все момченца…
- Ами естееееествено! Няма да поверят на жена лъка и стрелите, я! Като ви знам мерника, господ и стари гарги знаят кой ще уцелите и в кои меки тъкани!

- О, г-н Корвески, започвате да ставате груб! Я, по-добре се върнете на историята с трите дечица. Какво се случи след това?
- Като дойде пролетта, преди още да са се събудили лилиите, някой ги взе. Ей, тъй, една ранна утрин ги откърти и ги взе! Много безрадостна пролет беше. Всички тъгувахме, липсваха ни малчуганите. Обичахме да кацаме по рошавите им глави и да се кискаме заедно. Но като дойде есента същата година, пак така ненадейно се появиха отново!

Само, че изглеждаха малко по-различни. Нямаше го лазурно-зеленикавия цвят на кожата им. Бяха си … чернички като препечени негърчета. Ох, г-жа Тепавичаровна прави много хубави негърчета с шоколад, пък с възрастта се надявам по-често да забравя топлата тава на балкона…
- Не може ли без кулинарни отклонения?…
- Добре, де, ще се опитам. Та по това време Езерото пак се оживи, всички отново бяхме щастливи, защото по-добре негърчета, отколкото гол фонтан… Като темето на Печурко, вожда на гномчетата. За съжаление, радостта ни пак беше кратка, понеже малко след това, дечицата отново изчезнаха!

Зимата на 2009-та донесе мъгли – влажни, студени, проникващи и под най-накокошинения пух. Жабите на фонтана зъзнеха, нямаше кой да ги уцели с топки, да превърне поне една в дракон, та белким и останалите се постоплят. Така си дойде и пролетта, лилиите избуяваха около голото теме на фонтана.
- Тъжно…
- Ама пък охлюви имаше бол! Една сутрин успях да извадя на сушилката по перваза цели 14! Щях да си цепна клоаката от…
- Ама, моля ви се, все пак!!! И деца ни четат! Как пък точно днес останах без тонрежисьор!…

- Да, бе! Те все едно не се спукват като ядат пици! Нали ги виждам като минават през гората! Добре, че не всички се справят, де Извинете, спирам! Та, от онова време, все така близо 2 години си тъгувахме и съществувахме без дечицата. После изведнъж, това лято, пак се случи! Пак ни ги докараха!
- Кой ви ги докара?
- Портокалчовците! Нали виждате хората в оранжеви фанелки и комбенизони? Добри хора, весели, работливи! Само жените като яхнат тия метли стават опасни, но се разбираме. Е,… пакости правим понякога. Ама и те пък като зазавръзват тез черни чували, а отвътре шумка някой забравен чипс или сандвич. Как да не му удариш един клюн!

Но първо оправиха жабите. Една хубава сутрин се суетиха около тях, докато не им загъргориха гърлата и след кратко давене и храчене, започнаха да хвърлят вода! Ей, ние с Пеци умряхме от кеф, нали много си падаме по водата, пръскачките и маркучите.

И най-хубавото е, че Найденчо и компания отново кацнаха на фонтана, малко след това!
- Тоест, как така “кацнаха”? Да не би да ги е донесъл щъркела?
- Еей, ама вие още ли вярвате на тия бабини деветини?! Чичо Пешо-Про (от Професионалиста) или още Пешо-пръскачката не е тук, да ви разкаже подробности… За Найденчо, не за бебетата

- Да, но получихме съобщение в редакцията, че едното от дечицата пак е изчезнало миналата седмица.
- Найденчо, милия! Пак той, нали е най-палав. Задигнаха го, но Пешо го намери бързо. Беше се оплел в храсталаците, близо до главния път, завалията. Сега пак си е тук, както виждате. … Много щрака тая госпожа, бе! Плаши де що има пернато наоколо!

…Слушайте, а много ли хора четат вестника ви?
- Ами различно. Зависи с кого е интервюто. Предполагам, че вие ще допаднете много на публиката ни
- Не, не е въпросът за допадане, макар, че … естеееествено, аз съм си готин! Исках да кажа на всички, които имат намерение да задигат дечурлигата. Недейте, бе, хора! НЕ СА ОТ БРОНЗ! Пластмасови са! В общината си имат калъп и ги изливат пак, когато ги задигнете. Само, че защо да отваряте работа на толкова хора? И да няма кой да се смее около жабите и около оградката, заедно с тях! Не ги къртете, не ви трябват. На нас – да!

… Е, драги зрители, това беше интервю с г-н Врангелин Корвески де Кестенеда, от Езерото на нимфите. Разделяме се с усмивка, със светлината на цветята, които сте натопили във вазите и утре ще поверите в ръцете на децата си. С обич и топлота, която изпълва всяко същество – независимо дали е покрито с пера или с черупка…

Фло?! Фло, снима ли това?! Листата се движат… Ох, как се казваше! Г-жо Розарот?…