Среща

вишна

~ ~ ~
Ще дойда – нито рано, нито късно
Преди да се събудиш – призори
Когато робата на сенките разкъсват
Едва родени, рехави лъчи
Ще ме усетиш – нито хладна, ни гореща
Достатъчна
И тук съм, и сега
Без вчера и без утре – просто среща
Дърво целува утрото
В дъжда…

/Flo, 08.2011/

4 Comments so far

  1. deni4ero on August 26th, 2011

    как те чаках, чакам те и ще те чакам
    за една целувка свежа
    за прегръдката ти нежна …
    във дъжда …
    дори лъчите на мрака
    място да отстъпят
    аз пак тук съм и те чакам
    обляна от лунна светлина
    стоя до пейката
    с дълбоко заровени крака …

    (прощавай за последното, но не идва да плесна корени, та дърветата имат и крака … вече)

  2. Geri on August 27th, 2011

    Разкошно утринно продължение, Рошленце!
    Все си мислех, че този път пейката се е запиляла нейде под друго дърво, но не би! Винаги е тук, сгушена в краката. Какво говоря! Тя си е част от тях :)
    Прегръдки много! :***)

  3. LeeAnn on September 23rd, 2011

    Гери, не знам как Ники не е започнал да ти “досажда” да ги направиш тези стихове на книжна стихосбирка!
    И понеже не мога повече да го чакам, започвам аз:
    Хайде да ги направим на хартия, м? Ще помагам с каквото мога :)

  4. Geri on September 23rd, 2011

    Ники рече “Ще досаждам като му дойде времето” :lol:

    Дач, прегръд голям с благодарност! Да ти кажа честно, аз не си ги харесвам особено, та до книжка няма да стигна. Виж, за текст под снимки… за някоя изложба, може и да се навия да ги съчетая ;)

Leave a reply