Среща
~ ~ ~
Ще дойда – нито рано, нито късно
Преди да се събудиш – призори
Когато робата на сенките разкъсват
Едва родени, рехави лъчи
Ще ме усетиш – нито хладна, ни гореща
Достатъчна
И тук съм, и сега
Без вчера и без утре – просто среща
Дърво целува утрото
В дъжда…
/Flo, 08.2011/
как те чаках, чакам те и ще те чакам
за една целувка свежа
за прегръдката ти нежна …
във дъжда …
дори лъчите на мрака
място да отстъпят
аз пак тук съм и те чакам
обляна от лунна светлина
стоя до пейката
с дълбоко заровени крака …
(прощавай за последното, но не идва да плесна корени, та дърветата имат и крака … вече)
Разкошно утринно продължение, Рошленце!
Все си мислех, че този път пейката се е запиляла нейде под друго дърво, но не би! Винаги е тук, сгушена в краката. Какво говоря! Тя си е част от тях
Прегръдки много! :***)
Гери, не знам как Ники не е започнал да ти “досажда” да ги направиш тези стихове на книжна стихосбирка!
И понеже не мога повече да го чакам, започвам аз:
Хайде да ги направим на хартия, м? Ще помагам с каквото мога
Ники рече “Ще досаждам като му дойде времето”
Дач, прегръд голям с благодарност! Да ти кажа честно, аз не си ги харесвам особено, та до книжка няма да стигна. Виж, за текст под снимки… за някоя изложба, може и да се навия да ги съчетая