Синьо лято
Обичам го това първо докосване на лятото! Още далеч от жегите и прахта. Свежа глътка, която усещаш да прониква чак отвъд границите на своенравните ти настроения. Попиваш я ненаситно и усмивката плисва по физиономията ти като водата извън басейна, след поредния скок
Друго си е хем да покажеш, че си мъж, хем – че нищо детско и щуро не ти е чуждо. Чаровници!
Тази мислех да я пусна като ППЖ-то на Рошавкото “Животинки на припек”, ама се притесних дали няма да ги заведе в графата “котарляци”… За червейчета определено не стават.
И считайте какво ми е било на мен, с риза и яке, да се пържа в собствен сос и лиги в този момент! Поне на колегата явно му беше по-приятно. А и добре, че мелодийката на онзи незабравим филм витаеше наоколо
хахаххаха … ех, ма си гаааад
кви котарляци, живи лонгури в детски басейн са – глей го оня – секне се в басейна … и къв котарляк може да е ония, дет си хваща носа, за да не му влезе вода
много съм зла днес, ама тук ме удря леко по бившОто про(бех си профиплувец аз) и некак си леко им завиждам …
Щом е само лекинко,… и аз така им завиждах, още повече хич не мога да скачам в басейн.
Лонгури! хаха, бях я забравила тая изразителана думичка! Отива им