Отдаване
Време е за последната крачка. Колко невидима е границата между двата свята, а как ясно виждаш действията, които ще извършиш. Като че ли си хвърлил взора си минута-две напред, насред пътеката, която с рошави клони напъпил майски сняг, издърпва слушалките и те включва в една друга музикална пиеса. В млечно-зелената увертюра, която разтегля ъгълчетата на устните като резен диня и предчувствие за лято.
Събуй се! Ако пропуснеш мига сега, нима ще знаеш какво е да усещаш хладната идентичност на всеки росен стрък, с релефа на жилките му, с мекотата на връхчетата. С жилавата им упоритост да се повдигат пак и пак след стъпката ти, с леко потъмнели ръбчета, като от свян след първо докосване…
Остави се да те водят зелените вълни! Те искат да сравниш, искат да ти покажат всички нюанси, които само покоя на истинската ти същност може да улови. Както гладката повърхност на езерото, силуета на младите елши.
Усети вятъра! Не само с докосването до настръхналата от сутрешния хлад буза. Няма нужда да следиш стъпките си – тревите знаят! Остави вятъра да се заиграе с мислите ти. Виж как флиртува с рошавите коси на дъбовете, как се опитват потрепвайки да отпъдят ласките му, с нежната снизходителност на влюбени, за които “мой” и “твоя” отдавна са се сляли в “на всички”…
И ако от време на време леко усещаш бодване в стъпалата си, не търси пироните в изгнилите греди на отминали болки. Нито капаните на скритото в мъгла утре. Просто всяка стъпка е дълга точно колкото “сега”, до мига в който следващата бъде направена. И в безвремието между всеки две… жужат пчели.
Следвай тревите. Ако им се отдадеш, ще те отведат при славеите. И ако не чуваш свистенето на гуми, заглъхващия вой на отминаваща линейка, резките викове по Блеки, който пак гони катериците, ритмичното драсване на метлата по алеята… може да видиш Танца на Феите.
Прекрасно зелено.
Така е. Не ми слиза от очите от Гергьовден насам
ах, този вятър …
Чудно, чудно
Толкова е зелено, че чак ми замирисва на разходка от монитора.
Как го правите това, Ваше Вълшебничество?
@deni4ero
Палавник такъв!
@Nadinka
Така си е. Все по-трудно ми става да ходя на работа…
@Зори
Их, ма се радвам! Това беше идеята – да вее, да лъха. А как стана – справка Древния (т.е. “случайно”)
еййй, тва Древния за мезе го ‘зехте …