Залез


На Татко

. . .
Спи, Слънце, мое мило
Тъмноока нощ обятия разтваря
И звездите, дето през деня си заслепило
Нощен вятър като въглени разгаря


Ти можеш да заспиш…

Макар да не осъмнат
Заспали кротко хиляди души
Зората пак за другите ще цъфне
И на небето властелин
Ще си отново само ти

Flo, 11.11.2001

No Comment

No comments yet

Leave a reply