Залез
Posted November 13, 2008 
Comments(0)
Comments(0) 
На Татко
. . .
Спи, Слънце, мое мило
Тъмноока нощ обятия разтваря
И звездите, дето през деня си заслепило
Нощен вятър като въглени разгаря
Ти можеш да заспиш…
Макар да не осъмнат
Заспали кротко хиляди души
Зората пак за другите ще цъфне
И на небето властелин
Ще си отново само ти
Flo, 11.11.2001
