Огледало
Posted April 5, 2011 
Comments(11)
Comments(11) 
* * *
Наричал си очите ми блестящи
И пъстри скъпоценни камъни
Две зелени звезди, тъй искрящи
И на огъня – тигрово-шарени.
Лотосови си наричал мойте устни
Като листа на водна лилия страните
Лозите буйни в снагата ми спусна
С тревите нощни сравнявал си косите
Не мога вече сама да се позная
Оглеждам се в очите Ти щастливи
Като в огледала, откраднати от рая
Сребристо-чисти като утрин снежна
И се виждам толкова красива
Защото просто в любовта Ти се оглеждам
/Flo, 04.2002 /
Недоспала ми се виждаш.
Я! Коко! Къде изчезна, бе, момко!? Радвам се да те чуя!
Ихх, ма и ти! Как не правиш разлика между лежерна премреженост и недоспал вид
Егати и стоте образа, които вадиш с фотографиите ти, после било и трудно да си направи автопортрет, да, да, друг път
Амчи именно, де! Затова ми е трудно!
Ехаааа, тази не я бях виждала.
Огледало значи.
Все ми се струва, че си от тия, дето учат огледалата какво да показват и карат света да изглежда още малко по-красив, но… щом е само огледало – няма да споря
Добре, че Гост и Лю не са те надушили… още
Горе трябваше да е “уморена”, а не недоспала. Познай на кой му се е спало снощи.
Жив съм, шавам и мърдам. Ама ще се оправя. Някога.
уффф … страхотно – и снимката, и премрежеността в погледа, и очарованието и романтиката, които носят, и стихчето …
… а как напира в мене да се изгавря …
@Зори
Е, разкри ме! Че съм си кокона и цинцифуция – ясно! Ама е вярно и че си имам едно много старо и очукано огледало, в което особено обичам да надничам. Останалото е … The Gimp!
Хм, … а за разкрасяването на света е виновно огледалото на Дейна
@Коко
Ох, успокои ме! Че като знам какво си написал за развода, чак ме нашашка снощи
@Лю
Благодаря, Рошавко! Сега така ли ще ме(ни) оставиш в недоумение за това дето напира… 
naaah … това, което си сътворила, е повече от разкошно …
Nice photo.
Thank you, Val!