Edges
Posted January 30, 2011 
Comments(9)
Comments(9) 
* * *
По-бавна е минутата по ръба на изгрева
По-дълга крачката, с която достигаш брега
По-мудни са дните, между два сезона
По-различни сме, погледнем ли отвъд ръба
Отвъд мембраната, наречена его…
Дали бездна след ръба ще се отвори
Или водопад и кротка след него река
Зависи на мембраната от порите
Пропускливи за любов и доброта.
/Flo, 01.2011/
Йесссссс! Много психеделична снимка! И много ефектна!!!
Перли от мечти ли са това, Ваше Вълшебство, или нежност на гранули?
Психеделик, значи? Става! Интересно звучи
Зори, това по-скоро е някаква фантазия за тънката ципица на душата, през която преминава вътрешната светлина, мислите за добро, за щастие, насочени навън. Колкото повече успеят да преминат, толкова повече въздухът се насища с освежаващ озон и бълбукащи мехурчета радост
усе, хора, нямате ли речник и за простосмъртни?
п.с. много мека снимка
А, не ни слушай. Важното е, че снимката ти харесва!
Като се замисли човек… каква илюзия се е забъркала в тази чашка с вода
да, хареса ми, и аз реших, че е вода, едва ли си си играла да праввиш топчета, да ги хвърляш и да ги снимаш във въздуха …
п.с. извинявам се за ‘усе’-то по-горе, клавиатурата ми се бори за независимост
хаха, водата се гхааазира, като и пуснах отрязаните стръкчета маранта, уж да пускат корени
И вземи остави въображението на тая клавиатура на спокойствие, да видим какво ще измисли
Супер е станала снимката. Бравос!!!
Благодаря, Роска!