Кабир
Posted January 21, 2011 
Comments(7)
Comments(7) 
~ * ~
“Капката, сливаща се с морето
Всеки може да види
Рядко някой вижда
Морето, погълнато от една капка!”
~ * ~
“Когато настъпи Денят –
Този, за който съм живял
И за който бих дал живота си
Денят, който го няма в нито един календар –
Облаците – натежали от любовна нега
Ме обливаха с дива щедрост
В мен преливаше душата ми напоена
Около мен – дори пустинята раззеленя.”
~ * ~
“Не съм индус
Нито мюсюлманин!
Аз съм това тяло
Игра – на пет елемента
Драма на духа
Танцуващ в радост и скръб.”
/Кабир/
Красиво е …
п.с. не мога да се сдържа, коленепреклонно се извинявам, ако трябва – сепукирай ме, но … капката трудно ли я постави там?
Капката сама си е харесала и избрала мястото.Точно така се е родило и чувството .Великолепно е…
Много умело съчетание. Майсторско. От най-висша класа.
Рошавко, Лилия май е отговорила (бреей, почти е на път да ме накара да повярвам, че не е спамър
). Всичко наоколо, природата сама си поставя по местата, които са най-подходящи – въпросът е да уцелиш момента. Информация на ухо! Това е кандилка (аъъъ, не че се кандилка капката, а цвекето), а нейните листенца имат особена повърхност, някакъв восъчен налеп може би, който задържа едни такива оформени капки след дъжд. Латинката и тя има този чуден навик 
@Зори
Благодаря, Повелителко на Драконите!
Капката- Галактика,а водата-Космос, ето това е нещото, което всеки път ме впечатлява
Ааа, познаваме се с тебe! Една и съща роса ни е къпе (отвътре)
Мхи, така си е
Хайде напиши ми в твл-то или на поща адрес, на който да си получиш …каквото съм си решила/обещала