Solo por miedo…
Posted November 27, 2010 
Comments(24)
Comments(24) “Una vida más tarde comprenderemos
que en la vida perdimos sólo por miedo…”
Не смееш да гледаш дълго в очите на слънцето
Ще изпие зениците Ти!
И няма да можеш да видиш очите на онази, която е до Теб
Колебливо докосваш с устни виещата се пара над чая
Ще се изгориш!
И няма да можеш да усетиш устните на онази, която чака да я целунеш
Пронизва вятъра, страх Те е да докоснеш леда
Пръстите Ти ще загубят чувствителността си!
И няма да разбереш как топлината нахлува в ръката, приютена в Твоята
Страх Те е от дълбините на душевния Ти океан
(толкова спокоен до скоро)
Дали ще намериш дъното?
Да се оттласнеш обратно в Твоя подреден свят
Сладки страхове, които нявга лекуваше
В сиянието на душата ми…
Същото, което сега Те изгаря от болка и страх
Не бой се! Няма да пристъпя в светлината Ти
Да Те лекувам от дистанция избрах…
/Flo, 11.2010/
написах сумати глупости, които изтрих. страхотно е. тъпо и тривиално, банално като супа от банани, но, пък, невероятно докосващо и нежно …
страх ме аз да не напиша сума ти глупости сега
Стопли ме! Баналните неща стават толкова нежни, когато виждаш, че още някой ги е почувствал истински :*
сега гледам нещо, което съм написала снощи и се моля да не си ме разбрала погрешно – под ‘тъпо и тривиално’ имах предвид клишираното “страхотно!” В смисъл, че ми се иска да измисля неква друга важнейша дума, която да е много повече от страхотна, но няма и затвоа се спирам на нея. Иначе … ухааа! Невероятно е!
Иначе давам кофа с охлюви да разбера ‘глупостите’, които би написала
Споко, душата! Разбрах те от половин и 3/4 думичка
Като се замислиш откога съществува това старо, изтъркано и вечно различно човечество. Толкова души, толкова чувства! Може все някое да е останало неизказано и неизлязло на хартия, в звук или цвят, но няма такова, останало неизпитано. В този ред на мисли, любовта пък е едно от най-баналните. Още повече, такава, която се разминава с възможностите на реалността… Цяла нощ не ми даваха мира “баналните” мисли, небанално изказани от Харуки, в които се оглеждат моите. И ужасяващо, и влудяващо, и разкъсващо хубаво…
… къде е кофата, казваш?
Е, не. Траех си до този момент, щото тия дни съм леко кисела и само като се зазяпам по някоя от снимките ти и се разтичам, а почна ли да чета …
Обаче Мураками – Страната на чудесата ли си подпукала или наваксваш нещо непрочетено?
Надничам отвъд залеза… Препрочитам сe
Гяволе, надничай и не вярвай на Лю за охлювите – по това времеееее само вЕтЪр
може да е ветър, ама е в кондиция
освен това, кофата беше за ‘глупости’, така че … пробвай пак
Буквално ме отвя, отказвам се
@Зори
Че какво му е на времето – 20 градуса, гръмотевици, летен дъжд… не кофа, ами цяла каруца!
@deni4ero
Глупости са си, банални като израза за старата любов и ръждата
Ужасно време, Ваше Вълшебничество, кара ме да си мечтая да се шматкам под дъждеца, пък и да не се шматкам самааа… грозна работа
добре, щом си държиш на кофата … заповядай в нашия двор, ще ги наберем заедно (охлювите), придружени от ужасените писъци на Деница, която ще ги ръчка с пръчка. Приканвам и Зори да се присъедини, за да се киска отстрани.
:~***
Момичета,големи сладури сте ~***
Нали?
)
Такива са си от малки
Ако знаят как се забавлява Дедов на разговора за кофата (като се има предвид фермата му за охлюви
Е на това се вика на краставичар – краставици да продаваш. Други някакви ферми да има?
за да знаем кво да предлагаме, не за друго … краставичарЮ
Ей, го, тук е една от неговите ферми
аууу, как се изложих … аз да мисля, че говориш за истински дедо с истинска ферма, а, ти така да не подхлъзваш …
Предложих на Лю да смени тактиката и да те прилъже с кофа цестоди, но после си представих как тя ги събира в кофата и…
Подскажи друг начин за подкупване на магьосници!
@Лю
Ама няма подхлъзване, има си истинска ферма за охлюви 
хаха, не, никак не е дедо, голям симпатяга, набор ми е
И, Лю, не се хващай на въдицата за цестодите, че повечето моички са много дребни… Инак, са красавци!
@зори
) Ако ще е, за да се появи поредната доза писани глупости, споко! Скоро ще е 
Чакай сега, че не мога да се сетя за какво ще ме подкупваш (леко ми е замаяно днес
Не аз – Деничеро предлагаше кофи. А ти подкупна ли си, щото да ти човъркам цистозчета от разни нещастни животинки (птичоци ли са)… не е голяма оферта
Гери, споко, тя се опита да ме приласкае с тез цистоди, ма, некак си, не се виждам да чопля гниди от птици … все едно им бъркам в нсоа, не мога такива работи да правя … И кат’ казваш ;красавци’ – имат перчем ли, кво?
Зори, интересно ми как точно ме видя в представата си – пищяща, пълзяща между птичите крака, скриваща се другата стая, докато някой не улови ония, малкия, назъбения цестод, дет ми се заканва?
Хич не съм се опитвала – казах, че Гери може да се хване, но, за да ги съберем с теб… чопкане не е достатъчно, а и с кофа можеш да съблазниш цялата лаборатория