Великолепна архитектура, разнообразие от стилове, изящни, богато орнаментирани фасади, изобилие от зеленина и фонтани, слънчеви хора… едва ли е всичко, което се е запазило в спомените ми за двата дни, прекарани във Валенсия. След тях, до Севиля, която трайно си е запазила място в сърцето ми, се нареди и този слънчев град

Първото ми впечатление, когато се откъснахме от впечатляващото фоайе на гарата (Valencia Nord) беше плисналата светлина! Валенсия е един от най-светлите градове, които съм виждала и може би причината за това (освен изобилното слънце) са тези огромни, боядисани в светли пастелни тонове сгради. През цялото време ми се струваше, че са направени от яйчени черупки. Изглеждат толкова крехки и изящни, а в същото време – солидни и величествени.

Валенсия е третия по големина град в Испания, жителите и не достигат 800 000. Централната градска част се обикаля спокойно за 5-6 часа, особено ако се има и предварителна подготвка за основните забележителности. Едни от тях са останките от римската стена, опасваща града…

… готическата катедрала Дева Мария, с кулата Св. Михаил (Micalet), построена между XIII и XV век…

… и един от най-посещаваните площади – Plaça de l’Ajuntament.

Особена слабост имам към фонтаните и в това отношение Валенсия е една феерия от пръски, струи, багри, статуи и идеи…

Една от забележителностите на Валенсия е т. нар. “суха река”. Това е някогашното корито на р. Турия, която е била един вид пренесена, да не преминава през града поради честите наводнения. Впоследствие, хората са направили страхотен парк в речното легло, с невероятно разнообразие от градини, фонтани, мостове, редки дървета и цветя — истинско райско кътче!

Тук могат да се видят фикуси, високи колкото една двуетажна вила, хибискуси (китайски рози), бугенвилии, увесили гроздове в цикламено и оранжево, дървета като бутилки…

/>

… треви като храсти…

… храсти като дървета…

… олеандри, маслини, езерца и кипариси… И много почиващи си хора, влюбени двойки, баби, майки с бебета и по-големи хлапета

В самия югоизточен край на сухата река, преди ‘вливането’ в морето, се намира най-разкошното място във Валенсия, което в никакъв случай не трябва да се пропуска. За него си оставихме цял ден и пак си беше доста препускане. Това е Градчето на изкуствата и науката или Ciutat de les Arts i de les Ciències. Построен по проект на Сантяго Калатрава, комплексът е един низ от футуристични сгради – истинску бижу на съвременната архитектура.

Една от сградите е Дворецът на изкуствата (Palau de les Arts Reina Sofía). Твърди се, че формата му е заимствана от шлема на Дон Кихот. Макар, че … и на конквистадорски шлем си прилича (imho)

След Двореца е полусферичната сграда на Планетариума и IMAX-кино (Hemisfèric), следвана от кацналия сред изумруден басейн Музей на науката, който прилича на някакъв екзотичен, многоребрен скелет на гигантско водно конче…

Невъзможно е да бъде разгледан целия комплекс за 4-5 часа, колкото имахме ние, и решихме директно да се насочим към окенаографския парк (L’Oceanográfic).

Паркът има няколко сгради, където са основните аквариуми (на едно или две нива), направени с акъл, изключително чувство за естетика и много любов. Още с влизането затаявате дъх… ефирната музика сякаш извира някъде изпод сините води и очите отказват да примигват дори, да не изтърват нито пиксел от бляскавата картина, от движенията, цветовете и формите на подводния свят.

Разбира се, снимането със светкавица не е позволено, ама и да беше, няма как да се получи читава снимка срещу стъкло. Вдигнах малко ISO-то, затова и повечето ми произведения са доста шумни, не съвсем на фокус, но дават поне бегла представа за какво иде реч. Тунелите на моретата от умерените и тропически ширини са много красиви. А най-атрактивни бяха тези на океаните. Ако я няма тази шумна тълпа, зяпаща и щракаща отдолу, сигурно още по-ясно може да усетите как нахлува хлад мжду косъмчетата ви при плавното преминаване на някой зъбат дзвер над вас или развятата мантия на забързаните скатове…

Много ефектен е и павилиона за кораловите рифове. В действителност огромният аквариум заема… сцената на кино-зала.

Някои от по-атрактивните водни обитатели като рибата-луна, бяха така добри да плуват по-бавничко, зяпайки насреща ми, колкото да се убедя, че ей, на — и такова животно има!

Това пък си е моя любимец от всички видяни под водата – морския дракон, от семейството на морските кончета. Толкова плавно се носи във водата, с всичките си израстъци, подмятащи се кой накъдето види, че като нищо може да го помислите за някой по-шарен плавей…

А зад този ‘прозорец’ са събрани фосфоресциращите морски феи

Между централната сграда и по-малките павилиони, където са фауната на Арктика, Антарктика и кораловите рифове, се вият алеи, засадени с екзотични видове растения, всяко с надлежно изписана табелка. Един голям басейн свързва няколко от сградите и специално павилиона на Средиземноморието. Част от парка още се строи, в момента се прави едно здание, което прилича на кораб, по мащаби близко до Двореца на изкуствата. В басейна се подвизават доста птици, явно свикнали с шума на камионите и строителите, главно бели ангъчи и големи корморани…

Не знам за вас, ама на мен винаги големите корморани ми извикват представата за велоцирапторите от Джурасик парк

В сферична волиера е разположен, макар и сбитичко, светът на влажните зони. В по-малки аквариуми плуват сладководни риби (обичайни за Никулден, а в Испания не кусват таквиз неща), по клоните вият гнезда ибиси и лопатари. Не елен-лопатар, а тези красиви розови птици с човки като лъжици за сервиране на салата.

Мисля, че това е розовата лопатарка, Platalea ajaja, обитател на Карибския басейн и Южна Америка. Голям пернат красавец

Щеше да се утрепе за едното оглеждане! Суета!…

“Мммм, ма съм готин!”

А докато “не внимавам”, се случи на няколко пъти да ме изненада някое от тези пилета – малък воден бик. Седят неподвижно на някое клонче, сред папура, и в един момент виждаш, че две жълти очи са те зяпнали!

Докато шараните преглъщат под водата, над нея се ширят семейство качулати потапници…

… и се препичат костенурки…

Има и делфинариум, но нямаше час за представление, че беше съвсем средата на седмицата. На сайта на L’Oceanografico има подробна информация за предстоящи събития, на който му предстои път натам.

Не забравяйте да посетите това вълшебно място!

И накрая, кафето във Валенсия не е нищо друго, освен живителна и ароматна глътка радост. Uno cafe con leche, por favor!