Другата
Posted October 14, 2010 
Comments(8)
Comments(8) 
Всеки път, когато реалността Те откъсне от мен
Леден вихър блъсва от затварящате се след Теб врата
Оставя ме – угаснала свещ
Без пламък, без весел пукот, без топлина
И гърлото стяга нечовешка тъга
Дори сълзи не могат да преминат
Тогава се питам – коя искам да бъда?
Тази ли, с която си тръгваш
Или другата, която плисва поглед след Теб
Тази ли, чиято ръка топлиш в студения автобус
Или онази, чиито сълзи усещаш да парят страните Ти
Тази ли, която на рамото Ти спокойна заспива
Или другата, за която един Твой поглед е живот…
И всеки път, когато реалността Те отнеме от мен
Си казвам – по-добре е да си остана аз
Просто онази – Другата
Която също Те обича
Без значение близо или отдалеч
Винаги ще бди тихо, с усмивка над Теб
И над спомена… с тиха молба
Само да не Ти липсвам до болка
Както Ти на мен, и сега…
/Flo, 12.2003/
Бъди себе си и продължавай напред.
Бъди себе си, продължавай напред и мачкай всички подред.
спийчлес
Всеки път, когато попадна на някой от тъжните ти постове – прощавам ти тъгата, която пораждаш, защо са прекалено красиви и човечни…
Това не пречи да искам и нещо по-бодряшко и защо тая сутрин беше така умислена, къде ти е музиката в походката, я да се стегнеш, аааа…
@Коко
Гледайки датите, твърде добре съм продължила и нямам намерение да спирам. Мачкането хич не ми отива на натюрела, виж… подритването може
@deni4ero
аха, нали… пиши пиши пък сега… по чорапки през локвите
@Зори
Осъзнатата обич, топла, човечна, намерила покоя и мястото си… Нима носи тъга.
…защо тая сутрин беше така умислена
Обмислям “бодряшкия” пост
Много хубаво.
Само да не Ти липсвам до болка
Както Ти на мен, и сега…
А защо не?!
Аз мисля, че е точно така и ти си го знаеш… Иначе не би лъхала толкова любов и топлота от думите ти.
… Нима носи тъга.
По някакъв странен начин – да. Но, щом обмисляш “бодряшки” – спирам с мрънкането.
по никакъв странен начин, баш тъга си носи, а, ти, не се измъквай с разни измислици-премислици, знаем ги ние тия похвати … “и ниииийййй ядеме тик-так”