Една от многото…
Posted October 7, 2010 
Comments(5)
Comments(5) 
Обичам го този сезон!
Слънцето гали
В аромат на влажни листа
Се ражда зората и заприда светлина
И досега пазя листата
Пъстри, като спомените…
Пазя толкова, толкова есени!
С двата кестена, в дланите сплетени
С пламъка от Твоите устни
С вкуса на дъжд от Твоите сълзи
И само мойта есен навярно ще изпусна
Ако като вечно лято си до мене Ти…
/Flo, 10.2003/
еееееххххххх …
wow …
лелеееее …
Гери, раздираш душата ми на тънки ресници … просто ме разтресе …
п.с. сега ми говори за апертура … и лозунги
Любимият ми сезон. Само чакам да спре дъждът, за да поизсъхнат листата и да пожълтеят и тръгвам на лов. }:)
Лю, апертурата е само просвет сред ресничките. Само на такива люде, при които трептят е даден този дар… душата им да вибрира избирателно.
аау, ще минем към лозунгите, че започнах да пиша като хирург-евангелист
Коко, чакам да видя улова с нетърпение! А бе, младежо, ти няма ли да се излъжеш да минеш насам?
Няма време, Гери. А и покрай ремонта изфукахме всички пари, та сега е малко криво. Ама ще се оправим. Някога.
“Няма време”… леле, ако те чуе Дачи!
Добре, че и аз съм оптимистична натура, та вярвам, че ще му дойде времето някога