Обикновено командировките ни са свързани с работа и в събота и неделя, но този път изобщо не стана така. Институтът, където работехме през седмицата беше далеч, ние нямахме кола и затова съботите и неделите бяха посветени на обиколки. Един от дните се разходихме до Кастельон, най-близкият до Беникасим голям град и столица на област Кастельон.

Castellón de la Plana е основан в средата на 13-ти век. За разлика от чисто туристическия облик на Беникасим, Кастельон е интересно съчетание на индустриален център със съвременни улици и сгради, и готическа архитектура от 13-14 век, каквато е например La Concatedral de Santa María…

По-старите сгради в центъра са реставрирани и са с типичните за областта заоблени стени, изящни решетки, меки светли и топли бои.

Населението на града е около 170 000 жители, като през последните 5-6 години румънските емигранти са се превърнали в съществена част от местната популация (по данни на колегите са около 20 000 само в Кастельон). През целия ден, по улиците, в парковете, в кафенетата и магазините непрекъснато чувахме румънска реч.

Испанците имат изключителен вкус към детайлите в архитектурата и строителството. Това се отнася както за сградите, така и за пътищата. Например ротондите по тях (места за кръгово движение) са направени с цел ‘убиване’ на скоростта, но така, че приличат на нещо средно между мини-ботаническа градина и произведение на изкуството. Палми, агаве, кактуси, фонтанчета, подкастрени чудновато маслини, хибискуси и скулптури, се съчетават с дежурните табели, които да не позволят да се объркват дори и зяпащите и снимащите като мен :о)

Детайлите се изпипват и по улиците на града. Тук-там изникват по тротоарите скуптури и фонтани…

И някои са доста объркващи. Ако не знаеш, току виж си се сблъскал с тази Доня, тръгнала към Пазара…

Като казах “Пазара”, така наречения Mercat Central е нещо наподобяващо нашите Централни Хали. Естествено, влязохме да надникнем, като повечето щандове не ми предизвикаха така интереса, но като върл фен на рибата, нямаше начин да подмина точно този сектор

Както се разбра впоследствие, риболовът с тралове е забранен през юли и август, и през септември пазарът гъмжеше от стока. Сякаш корабът на самия главен готвач на Нептун беше акостирал тук и нахвърлял в привидно безредие това огромно многообразие от люспи, щипци, черупки, челюсти, пипала, във всякакви големини и форми! Видях се в чудо къде да гледам и какво да снимам, пък то и едно осветление вътре… чак след 5-6 кадъра се сетих да си сменя режима, та извинявам се за червено-оранжевата тоналност Да не говорим, че беше събота, пазарен ден и рибоядните човешки същества прииждаха и се надвикваха с пълна сила.

Октоподите, както забелязвате, не са собено скъпи, нямам идея колко струват тук, в “Метро” например, но нищо чудно да са и повече от 3 евро. Едно от най-вкусните неща са chipirones – пържени малки октоподчета (дълги около 5 см). Надписът “GRAO” е много важен. Това значи, че стоката е прясна, току-що уловена и донесена от Пристанището на Кастельон (El Grao), което напълно си заслужава главните букви и вниманието. Него ще го оставя за отделна серия снимки.

А ето и още малко кадри от улиците на Кастельон. Страдам от някакво пристрастяване към снимане на улични лампи — особено испански. Ами и те са като произведения на изкуството!

Също както и пейките в парка, направени от едни специални фаянсови плочки (особено популярни в Андалусия), наричат се azulejos (азулехос). Всяка пейка в този малък парк беше с различна окраска и рисунък…

Ефирно изпипана е и сградата на пощата. Кастельон е известен с фабриките си за керамика.

И да дадем малко съвременен привкус на този приятен град. Това е един от техните Молове — “El Corte Ingles”… Много неприятен музикален полуетаж има, щях да си фалирам като едното нищо

А това е най-новия мост на града. Само да вметна, отдолу няма същинска река, по-скоро е сухо корито, в което може би прииждат и се отвеждат в морето водите от планината през пролетта и есента. Сняг няма, но проливни дъждове не са рядкост. Като пуснах тази снимка в 23hq се оказа, че един друг фотолюбител от там също е бил в Кастельон малко преди мен и е снимал същия този мост, така че можете да го видите тук и на нощна снимка.

За край на разходката — една ‘лудетинска’ загадка. Можете ли да познаете тази табела какво точно рекламира?