Ice Prisoner

Posted April 20, 2010 * Comments(14)

ice_prisoner


*^*
Само тя диша извън леда
Жилка, оцеляла майчина плът
Сигурно е топло, под прозрачната кора…
Стрелкат се пукнатини, чертаят път
Как напъваш да се освободиш!
Опиташ ли се да я счупиш
По ръбовете – ледени кинжали
Ще станеш на парцали целулоза
Остава ти да чакаш пролет
И стрели изумрудени
Да разкъсат леда
Да изплуваш с роба янтарна
И следи от студени кристали
Завинаги вдълбани в тъканта…

/Flo, 04.2010/

Tags:
Posted in Dentro de mim

14 Comments so far

  1. DSdiva on April 21st, 2010

    Въх, ако листенцата имаха и малко пурпурен цвят, все едно мен /преди 3 годинини/ си ковнала в обектива :)

  2. Geri on April 21st, 2010

    Ааа, все се надявам и това да стане… някой ден ;)

    Но не под леда, оо, не :D

  3. Зори on April 22nd, 2010

    Ммммм, и аз се чувствам някак уловена от нещата, които постваш…

  4. Geri on April 22nd, 2010

    Само се надявам да не те завлекат из тъмните дебри някои мрачни мисли, които натрапчиво услужливо ми командват ръцете… :)

  5. Зори on April 22nd, 2010

    Споко, Слънце :) ))
    Всеки си има своите и се завлича там сам.

  6. Geri on April 22nd, 2010

    :lol:

  7. Зори on April 22nd, 2010

    и каква е историята на това изображение (ice_prisoner) как се е получило – е много съм любопитна :) ))

  8. Geri on April 23rd, 2010

    си си :) :) :)

    Има окови, които проникват в нас, като гъбни хифи, като кристалната решетка на водните молекули в леда. И знаеш, че ако се опиташ да се освободиш от тях, ще се разкъсаш, ще унищожиш всичко около теб. Затова се въоръжаваш с търпение, радваш се на слънцето, което те гали през леда и чакаш момент за свобода, понесъл следите от болките. Такива ми ти работи, житeйски :D

  9. Зори on April 24th, 2010

    Този път бях любопитна за технологията на създаване на самото изображение, Ваше Вълшебничество.
    А технологията на “вледеняването” е лично изпитвана и позната.
    При такава ситуация си казвам “дишай” :)

    P.S. “гъбни хифи”!!!
    Ваша Биологична Светлост е много метафорична…

  10. Geri on April 24th, 2010

    хаха, метафорично изметната :) :)

    Технологията е простичка. Избира се мразовито есенно утро, окована от нощта залоквена полянка под дъбовете, затаяваш дъх… и готово. Специално тази снимка е правена с моята безценна сапунерка Canon PS A510 :)

  11. Зори on April 24th, 2010

    Харесва ти да си играеш с разни графични редактори и си помислих, че…, но това просто ми се искаше да е истинско, а не ми се вярваше, че може да е. Рекох да питам :)
    Все забравям, че за вълшебствата на света се иска да имаш не само очи, но и вяра в съществуването им ;)

  12. Geri on April 24th, 2010

    Сладурка! :*

    Ами аз, че се заигравам, верно е, но много умерено. Не съм така умела в рисунъка. Виж, Нейно Величество Водата – невероятна майсторка е, в което и да е състояние. :D

    А за вълшебствата се иска и … случайност, и късмет ;) Има дни, в които знам, че нищо няма да стане, няма светлина – ни отвън, ни отвътре. А друг път просто ми напира някакво дяволче и ме подтиква да извадя апарата, побутва ме точно коя пътека да хвана. Винаги му се доверявам, не ме е подвеждало, ама като стане такова напористо, чак е плашещо понякога :D

  13. DSdiva on April 27th, 2010

    Мхм,плашещо, но тооооолкова истинко и жадувано :)

  14. Geri on April 28th, 2010

    Плашещо е, да… Най-вече това невидимо, но осезаемо вътрешно разкъсване. Добре, че вече е пролет! ;)

Leave a reply