Дарове на рояци

001_99

001_award msbrightside

Благодаря от сърце на Дива Самодива и deni4ero, които се сетиха за мен, докато държаха в шепи тези награди! :D :***

За това какво е щастието, кога и какво ме прави щастлива, вече съм отговорила. Сега няма да мога да го кажа по-добре от учителя Лин. Виж, нещата, които не знаете за мен, май ще са по-интересни за споделяне :D

02_choku-gaci

1. Сигурно не знаете откъде идва името на домейна на блога :D . Choku geri (= mae ashi mae geri) е термин в каратето – ритник с изправено стъпало в някои деликатни части. По принцип, … мразя да съм рязка. Но като ми кипне плазмата, наистина раздавам ритници, било вкъщи, било на работа. И оттам, един добър човек, в съчетание с още двама, подобаващо добрички и те, решиха да ми скроят домейна, та да ми отива ;)

03_choku_geri

2. Не знам как изглежда на повърхността, но всъщност бях (хм, и още съм… понякога ;) ) стеснителен и много затворен човек, който предпочита да стои далеч от вниманието на околните, по възможност сред чупките на собствения си лабиринт, или сред дебрите на Шарколес. На въпроса защо се крия, любим отговор от крехките ми години е “Срам ме е от човеците”. Обичайният вид на снимките от същия период е ето този (слънчевото създание е сестра ми Ани :D ):

04_P1110623

3. Не знаете също, че се справям доста добре с ремонтни дейности у дома, така известни като “мъжки работи” (шпакловки, зидаро-мазачески, ВиК, боядисване и пр.). Тайната е във вещерския ватък на съществото ми и в магическите средства тел, лейкопласт, пирон, калчища! :D

05_kitchen_01

4. От 17 години не съм стъпвала във фризьорски салон, по-точно откакто една козафьорка ми изгори козината при студено къдрене (егати, как звучи! :) ) и бретона ми остана в ръката. Оттогава си казах, че собственоръчно никога не бих могла толкова да се окепазя, колкото може да го направи един фризьор.

5. И накрая, вече споменах при deni4ero, че много обичам да пея. Но не знаете, че обичам и да танцувам. ;) По възможност без никакви зрители наоколо. Ако ми падне в ръцете партньор, има опасност да го разметкам по дансинга като пръскачка из лозе.

06_P1010750а

(снимките, на които съм без фотоапарат в ръката, са правени от баща ми, Ани и моят колега Ясен)

Хех, най-сладката част – да предам щафетата. Чак с десет няма да мога да се справя, защото повечето, които бих наградила, вече са обсипани с наградки. Виж, с пет се справям. Реших да пообновя наградата, но да се запази слънчевото послание “Блог – носител на светлина”

award_sunshine

Слънчеви поздрави и пожелания да предадат нататък (ако желаят и намерят време) за тези, които ме радват с непринуденост, чувство за хумор и зареждащ оптимизъм Mari-ana, Зори, Крис, и двама очарователни мъже – Емуто и Коко ;) .

3 Comments so far

  1. Николай Цветков on April 20th, 2010

    Благодаря за поздравите, Гери, ама за момента ще задържа топката. ;-) :-*

    Поздрави и от мен!

  2. deni4ero on April 20th, 2010

    бреееееееййй, чудна си! А последната снимка ми взе дъха!
    Ще подам молба до ръководството на Шарколес да внимават какви неща ти предоставят за снимане, че си ходя бездиханна и смотана … а небива :)

  3. Geri on April 20th, 2010

    @Коко
    Благодаря и аз! Задържай, аз затова написах, който успее да намери време :)

    @deni4ero
    Хохо, подай :D Ама те, както не са ме виждали цяла седмица, че заради тоя дъжд не смея да извадя въоръжението, ще са готови, каквото им кажа да ми предоставят за снимане :lol:

Leave a reply