Mae-ashi на две
Comments(18) 
Някога, след още две години, макар че като гледам как са се изпълнили над 73 страници със снимки, може и по-скоро да е 
, ще има да се чудя домейн ли да сменям, по-голям размер хостинг ли да си наема, или да си правя сървър, че да ме побере. Като си чета писаниците на миналогодишния прощъпулник, и за още една година ПАК не съм се научила на пестеливост. Въпреки, че започнаха по-често да се появяват разни късометражни, широкоекранни, хайку-попълзновения изотвътре, време им е да станат традиция 
И тази година намирах май повече отговори за себе си, отколкото възбуждах въпроси у другите. Но пък предизвиквах повече усмивки, отколкото преглъщах сълзи. Защото не е все изпълнена със светлина тази шепа, с понякога побелели от болка пръсти, и влажна от опакото ръка. Жестока съм, егоистична, че карах да страдат гномчетата, да се впускат в душевни терзания животинките, да се чуди и мае учителят Лин какво да им отговаря, но винаги се чувствах преродена след това. След като някак неусетно успяваха да поемат своя дял тъмнина и да я претворят в добро.
Преди година убеждавах себе си, че choku все още търси образа си. Сега го виждам като трепкащо отражение в езерото на нимфите – всеки полъх на вятъра, приводнил се лист, гълъбите, натопили жадно човки, може да разбълника повърхността и да произведе друга картина. И всяка една е отражение на онази вродена хармония с природата, която ни изгражда, но не всички успяваме да уловим и задържим.
Някъде там, сред лилиите затихват концентричните кръгове на тъга, изгряват звезди щастие, охлюви пазят легенди в гънките на черупките си, а жабите каканижат вещерски клюки. Е,.., не е като да се бистри политика, не се сътворяват покъртителни стихове или разкази, но пък е пристан на добро, несравним с нищо друго по силата си да ми върне смисъла, вярата в себе си и усмивката. И то благодарение на вас, приятели!
На всички вас, които наминавате тук, намирате по нещо хубаво, в картина или дума, пишете, или по-често просто затваряте блога, но с усмивка… благодаря от сърце!
И понеже нова година – нов късмет, реших да пробваме заедно една рубрика, за която в известен смисъл, преди повече от година ме вдъхнови Mari-ana (хихи, сега веждите и са се вдигнали до перчема 
). Ще се казва “Предизвикателство по желание” (Мари, сети ли се? 
). Всеки от вас може да си пожелае някаква тема, да я изрази с една дума, с израз или цяло изречение, даже песен или стих, вие решавате. Моята задачка е да я изобразя в снимка(и), с или без думички или стихове. Започваме от днес, да видим чие ще е първото предизвикателство.
Накрая (ама съвсем не са за накрая!!! 
), силни прегръдки и целувки за основателите и виновниците за появата на това чудо на дигиталната фотография, виртуалната реалност и неизживяното детство, choku-geri! :*^3
рошава усмивка (тва за предизвикателството)
Квото искаш наемай, само да си посмяла да го затриеш! някога … Мисли му!
hug :*
ей, ама готино сефтье! приема се
Ахм, след тая закана, направо да му дойде на човек някоя палава мисъл… както е първи април
hug^N
Чудесно хрумване, Гери !
Аз си пожелавам ” Обикновено чудо ”
Весели празници, прегръдка !
[...] Честит празник, Гери! [...]
ЧРД и от мен!
Блогчето да е като София – расте, но не старее! И да ти носи толкова усмивки, колкото и на нас!
:-***
Честит празник, Гери
:*
Честит празник, ей!:)
А за палави мисли — колко щеш… Нещо веднага някакви палави еротики ми се завъртяха в главата, ама знам ли, как ще можеш да ги изобразиш с камерата…
леле, с нескрито любопитство се присъединявам към темата на мишел.
сега сме двама и трябва да почнеш от тази тема, щото сме мнозинство.
Успех
Смокини и черници! Докато поизляза да поразтръскам туфички и бодлички на слънце, какви палавости са ме заляли!!! (хм… човек, к’вото сам си направи…
)
Прегръщам ви щуро и горещо, Самодивке, Вил, Биа, Дачи и Мишел! Днес светлината тук изобщо не се побира в една шепа. Благодаря ви от сърце!
Страхотно е, че ви допада идеята. Я, сега да си използвам ника и да въведа малко ред. Няма тука таквиз работи като мнозинства, щото Рошлето ще ме остриже до голо ако пусна някое предизвикателство пред нейното желание
).
Инак, ще се старая да изпълня всички желания! Само, чеее… Мишел и Дачи, вземете поизбистрете малко любимата ви тема: “палава еротика” ли ще е, “хормонален щурм” ли… или нещо ПО-ПО-така (конкретно
мишел да каже, щото той започна пръв, но на мен “палава еротика” си ми е екстра
Принцесо, това ухае на “то така си беше”
Нo нищо, ако Мишел не добави друго, “палава еротика” звучи достатъчно предизвикателно
ПОпаднах тук случайно (търсих снимки на рицари за сина ми) и останах повече от час…
Благодаря ти за хубавото местенце:) Ще наминавам все повечко.
Аз също имам една думичка – безвремие.
И честита годишнина:)
Добре дошъл, Росене!
Много ме стоплиха думите ти. Благодаря! Ще се радвам да наминаваш. А и думичката си я бива, признавам, няма да е леко
Интересно, как ме е свързал чичко гугъл с рицарите, но инак мястото с рицарски (и принцесешки) приказки е тук
Поздрави и светли празници!
Пак със закъснение, за което ще намеря начин да се реванширам.
Честит Рожден Ден, Handful of Light!
Прекрасен си и в теб винаги намирам и радост, и утеха, и сила, и вдъхновение, и много, много усмивки! Никога не си отивай и никога не губи необятното си въображение и усет за красота и хармония!
Гери, благодаря ти, за всичко!!!
Много целувки и топли прегръдки!
П.П. Първо – веждите ми се вдигнаха не до, а под перчема и усмивката ми беше до ушите.
Второ – сетих се за какво пишеш, още преди да прочета въпроса, затова и се появи въпросната широкообхватна усмивка. 
И трето – може ли пак да се включа в предизвикателството? Въртят ми се 1-2-3 идеи в главата. 
Никога не е късно да се почувствам така топло, мило и лъчезарно напрегръщана и нацелувана! Благодарности от сърце, Марианче!
хаха, знаех си, че веднага ще се сетиш, има си хас
Разбира се, че може да се включиш. Хич и за секунда не съм имала съмнения, че ти се мътят най-малко 1-2-3 идеи в главичката. Помни си ги, засега не ги издавай, че вече се заформиха цели 4 предизвикателства, все трудни. Да видим как ще се справя с тях 
Целувки!
П.П. Ееей, това по празниците най-много работа имат вещериците и това си е
Че кой е казал, че има почивка??????????????Ъъъъъъъъъм?
“Палава еротика” си е идеално, пък всичко оставям на въображението ти!!
Дообреее, и на мен ми харесва
Очаквайте включване скоро