Палитра

01_PICT1167

Преди всичко бялото – да се родиш, да оповестиш появата на още една чиста капка, която ще поема всеки цвят и ще го вплете във впечатления, ще кристализира в емоции или помръква от болка.

02_pict9871

Розово – да си спомняш винаги цвета на зърното, което ти е дало първата глътка, и после топлото рамо на любимата. За да се роди и оживее нежността, нищо, че после се стараем да я крием зад безцветната крепостна стена на всекидневието…

03_PICT0708

Червено – огън, вино, любов… Прорез на рана, за да се излее агресия и ревност, опиянение и болка. Все някъде, някога … порой отмива боята като сълзи, и ни оголва до беззащитно бяло. За да започнем творбата наново, само канавата е вече малко по-груба.

04_pict4197

Синева е нужна – да търсим, да искаме да докоснем съня, да създаваме оня остров, някъде там сред лазура, в който няма ни бежова скръб, нито сива самота…

05_PICT3306

А лилавото? За да смеси синия хлад, когато е излишен, и свръх-топлината, когато заплашва да изпепели. Да подхранва търпението, да мами съзерцанието, и прегръща в уюта на спомен за люляци…

06_pict0926u

Жълто – за да вярваш в доброто, свещеният балсам, който може да излекува рана, инфектирана с нечия завист и злоба. Крещящия апотеоз на радостта, на най-младата кръв, опръскала рано напролет храсти и треви.

07_pict0894u

И най-вече зелено – за да се прераждаш. Да събираш сили, докато те брулят виелици от болка, да търпиш, докато в мъглата чезнат спомени за радост и всеки цвят губи смисъл. Но усетил достатъчно силна ласка на слънцето, да забравиш всичко тъмно и да си способен пак се разтвориш, изпълнен с доверие и желание.

08_pict0843u

Красотата е пъстрина, редуващо се пред очите и мисълта, разнообразие. Експеримент на сетивата ни и най-вълшебното е, че експериментираме сами със себе си. И животът – с нас. Променя светоусещането ни, лъчите, които отразяваме, поглъщаме или отдаваме, цвета на емоциите ни, ефирността на търпението. Усещаш ли го? Ако ли не, влез в лабораторията. Не ти трябва бяла престилка, да покриеш недостатъците, нито стерилни ръкавици – да скриеш страховете си. Просто повярвай в палитрата в теб и в това, че си художник.

6 Comments so far

  1. Зори on March 29th, 2010

    Гери, вие с пролетта сте много яки дружки – то бива вдъхновение, ма при теб просто е сипала и се е оляла.
    Причината да не мрънкам дали може да си открадна някоя снимка при всеки нов пост е, че в следващия пак ще е пълно със съблазни.
    Цветен ден, Вълшебнице!

  2. Bia on March 29th, 2010

    Ех, хвърчило…пъпки, лалета! Благодаря, Гери, за споделените фрагменти от пролетта ;)

  3. DSdiva on March 29th, 2010

    Животът, емоциите и пътеката, която сам избираш, представени чрез платното, палитрата и ръката на твореца, създаващ видения.

    Поздрави, прекрасен блог!

  4. Geri on March 29th, 2010

    Зори, определено сме си дружки, ама как иначе… с моята рождена дата :D
    А пък ти пробвай с мрънкането, не се отказвай :P

    @Bia
    Радавам се, че си тук! И че мога да ти дам още една цветна прегръдка :D

    @DSdiva
    Я, самодивско цвете се е появило на полянката! Чудесно е! :D Добре дошла! Много благодаря, за точния прочит и топлите думи! :)

  5. Bia on March 29th, 2010
  6. Geri on March 29th, 2010

    Ами сега?!?! :oops:
    Да не пукне пролет и започват да ми се случват все такива … ошашавящи изненади :shock:
    И то втора за тази вечер!

    Благодаря, Биа! Силна прегръдка от сърце! :D

Leave a reply