Цветница
Comments(5) Една от причините, които според еволюцията на растенията обясняват появата на цвета, е атрактивността. Необходимостта да се привлекат насекомите, за да има плод и семе, което да продължи рода. И в резултат на случайната заигравка на гените и неслучайната пресявка, светът се е населил с огромното многообразие от цветове, форми, размери и ухания, без които би бил непоносимо мрачен и скучен. Ние понякога не ги и забелязваме (особено ако по-често ни се налага да си гледаме часовниците, а не борещите се за място между слънцето и асфалта създания), но те са навсякъде около нас – пъстри и разнообразни, досущ като човешките характери.
Едни скромни и почти незабележими, други – фамозно-ярки…
… още млади и невинни или настойчиво привличащи внимание, в пищната си зрялост…
Екзотично-екстравагантни или дъхавия символ на българското…
Дори солидни господа, с одървеняла кожа 
, не могат да избегнат пролетното изкушение и пускат цветовете в душите си…
Диви и борбени или домашно-разглезени…
Не мога да побера цялата гама, която са способни да изваят цветята и която народът ни е усетил и втъкал в имената. Но поне мога да се опитам да прегърна всички с имена на цветя 
Честит празник на всички! :-***
Да ви е живо името и да носите пъстротата и чистотата на цветята в душите си.
Пфу…от този пост лъха пролет…жалко, че не мога да надвия мързела и да изляза навън за цял ден
Страхотни снимки, Гери
Весел и цветен празник, Краси!
Хей, ама какъв мързел, няма такова нещо! Само като усетиш апарат в ръцете си и всякакъв мързел се изпарява. Между другото, трябва да се организираме и да поизлезем някъде за “цял ден”, да се видим и да поснимаме, а?
Гери, вчера бях на планина – висях на един високопланински старт
Там имаше цвете, което виждам за първи път. Лилаво, с жълта сърцевина, с тъмно-синьо в нея.
Изглеждаше нагло и арогантно, от всякъде стърчаха бодли…
Всепобеждаващото ми любопитство обаче отново надделя и го пипнах – бодлите се оказаха… фалшиви – това, което изглеждаше като бодлички се оказа меко като пух, дори по-меко.
Невероятно! Нищо и никакво цвете, а имам чувството, че с него мога да разкажа душата си! … Едва ли има име дори…
Не го снимах, защото си бях забравила дори телефона от бързане да гоня облаците. но следващият път, ако още е живо, ще го направя, обещавам
“…Едва ли има име дори…”
Аа, всяко си има именце, а пък това цвете има много особено значение за мен. Това е планинска съсънка (анемония, май и котенце му казват някъде) Pulsatilla.
Това е растението, което ми спаси живота, така да се каже. Четири години какви ли не доктори се опитваха да ме излекуват от хронична уртикария, която ме докарваше до тежки отоци и задушаване. Накрая една дерматоложка ми каза, че моя случай не е за традиционната медицина
. Така стигнах до класическата хомеопатия и след 3 часов разпит се оказа, че съответствам точно на това растение. След 3-4 месеца борба успях да спра лекарствата и да заживея нормално.
Много се радвам, че си го видяла! Описала си го така хубаво, че нямаше начин да не го позная
И другия път да го снимаш
Много е красиво, нали?!
Благодаря, че го позна!